НАУКАТА И БЕЗБОЖНИЦИТЕ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

НАУКАТА И БЕЗБОЖНИЦИТЕ

Преди няколко години на лекция в Лондон един безбожник доказвал, че по-голямата
част от учените не вярват в Бога. Това дълбоко засегнало и оскърбило професор Табрум,
който веднага заявил, че това е лъжа и клевета и решил да докаже това на дело.
С решителност и упоритост, свойствени на английската раса, той се заел с трудната задача
да устави какво мислят учените за Бога.
За тази цел изпратил многобройни писма до учени от Европа и Америка, поставяйки им два прости и ясни въпроса:
1/ Вярвате ли в Бога?
2/ Познавате ли някой учен, който не вярва в Бога? Пристигнали отговори от много страни и всички те били подобни един на друг.
Учените заявявали, че вярват в Бога и че основните християнски догмати не противоречат на достиженията на съвременната наука. Табрум издал сборник с тези отговори.
Един ботаник пише: „С помощта на микроскопа аз видях Бога и се удивлявам и радвам на мъдростта на Твореца.“ Друг учен пише: „Малкото наука отдалечава от Бога, а голямата наука връща човека към Бога“.
Последната мисъл е интересна и с това, че е в пълно съгласие с мнението на св. Василий Велики (+ 379).
Безбожниците и хората, които мислят повърхностно, правят от науката (от която нямат никаква истинска представа) един вид вяра, а от природата – безименно божество.
Те твърдят, че всичко трябва да се остави на природата и че природата е създала всичко. Това означава следното: природата е създала времето и течението на времето; пространството; светлината; въздуха; водата; движението; земята; звездите; мрака; растенията; животните и човека.
Добре, но всичко това ние наричаме природа и се питаме кой е сътворил нея самата.
Как е възможно природата да сътвори сама себе си?
Или как е възможно понятието за природа да бъде разделено на природа, която е творила, и природа, която е била сътворена?
По своето естество слънцето дава светлина и топлина. Откъде има този дар да осветява земята и въздуха, да свети на хората, на растенията, на птиците и зверовете? То е мил сродник на целия живот, извор на непресекваща велика благодат и на насъщни блага.
Тогава неминуемо следва, че природата, в която не е имало нито слънце, нито светлина, е сътворила природа, в която има слънце и светлина.
Това е невъзможно.
Природа, в която няма светлина, не е природа и никога не е съществувала. И в миналото човешката себичност и гордост са влизали в конфликт с Божиите дела. Когато Питагор изучавал египетските и индийските суеверия, всред гръцките интелектуалци властвало схващането, че всичко е сътворено „случайно“. В тази заблуда е вярвал преди своето покаяние и свети Ефрем Сириец /+378/.
Ако малко размислим, ще видим, че „случаят“ е подобен и сроден на идола „природа, която всичко е сътворила“. Вярата в Бога, която са изразили учените, е признание на тяхната душа, а не резултат от тяхната наука.
Науката няма за задача да определя предписания и доказателства за вярата в Бога. Учените използват сетивата, изчисленията, разума и изследванията им са изцяло ограничени в материалния свят. Нека има милиони учени и нека изследват каквото си искат, те няма да открият нито следа от Царството Божие.
А каква полза да вярваш в Бога и да не се надяваш на Неговото Царство.
Вярата си има своя наука.Тази наука ни е открита от Христос и повторно предадена и потвърдена от апостолите, мъчениците, църковните отци и светители. Тя е в тясна връзка със Светите Тайнства (Свещенство, Покаяние, Причастие и т.н.). Тя е в тясна връзка и с духовното обновяване, което е велика Божия благодат, и се състои в запазване на телесна и духовна чистота и в практикуване на добродетелите.
Първата добродетел е смирението: християнинът трябва да смята себе си за нищо, да служи усърдно и искрено на всекиго, да е послушен, да търпи и с нищо да не се гордее.
Защото който понизява себе си, Бог го въздига; който обвинява себе си, Бог го оправдава; който не вярва на себе си, Бог го умъдрява. Както се вижда, такива мисли нямат почти нищо общо с мислите на учените за вярата. Безбожниците биха искали да имат в потвърждение на своето мнение поне някакво здраво достижение на човешкия труд. Сиреч с нещо, което е добро и признато, да потвърдят онова, което е лошо и фатално; искат да подкрепят своите тъмни замисли, използвайки науката и учените. По-добре и по-логично би било за тях да потвърждават своята „вяра“ със свои „дела“ и да казват на себе си и на другите: Ние не вярваме в Бога и не се сьобразяваме с Него в нашите дела и мисли. Споменаването на Неговото име ни е омразно.
Ние ненавиждаме онези, които зачитат Божията воля.
И така, между науката и безбожието има безмерно голямо разстояние.

СВ. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ-
МИСИОНЕРСКИ ПИСМА

ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА БОЖИЕТО БИТИЕ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ДО ПОЩАЛЬОНА ИЛИЯ К.: ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА БОЖИЕТО БИТИЕ

Св.Николай Велимирович

„Един Ваш приятел постоянно Ви повтаря: „Няма Бог!“ Неговите думи Ви шибат като
удари с камшик. Вие се борите за своята душа и за своя кивот. Добре сте разбрали: ако
Го няма Живия и Всемогъщ Бог, Който е по-силен от смъртта, то тогава смъртта е
единственият всемогъщ бог. Тогава всички живи същества са просто играчки в лапите
на всесилната смърт, както мишката в лапите на гладната котка. Веднъж, развълнуван,
Вие сте казали на своя окаян приятел: „Бог има, теб те няма!“. И не сте сбъркали!
Защото онези, които са се отлъчили от вечния Животодател в този свят, ще бъдат
отлъчени от Него и в другия. И така нито тук, нито там няма да познаят величествения
Създател на всички твари. А да бъдеш разлъчен от Бога е пo-лошо, отколкото изобщо
да не съществуваш. На Ваше място аз бих му казал и това:
„Грешиш, приятелю, казвайки: „Няма Бог!“ Правилно би било да кажеш: „Аз нямам
Бога“. Защото ти сам виждаш, че останалите около теб чувстват Бога, поради което и
казват: „Има Бог!“ Следователно не че няма Бог, а ти Го нямаш.
Грешиш като болния, който би казал: „няма здраве на света“. Без да лъже, той би
могъл да каже само: „аз нямам здраве“, но ако каже: „на света изобщо няма здраве“,
това ще бъде лъжа.
Грешиш като слепеца, който би казал: „на света няма светлина“. Има светлина, целият
свят е изпълнен със светлина, но той, бедният слепец, я няма. Ако искаше да каже
истината, той би могъл да каже само: „аз нямам светлина“.
Грешиш като просяка, който би рекъл: „няма злато на земята“. Има злато: има го и на
земята, и под земята. Който казва, че изобщо няма злато, не казва истината. Би я казал,
ако рече: „аз нямам злато“.
Грешиш като злосторника, който би казал: „няма доброта на света“. В него самия няма
доброта, а не в света. Затова не би сбъркал, ако каже: „аз нямам доброта“.
Така и ти, приятелю, говориш невярно, като казваш: „няма Бог!“ Защото ако ти нямаш
нещо, това не означава, че никой го няма, или че го няма изобщо. И кой те
упълномощи, кажи ми, да говориш от името на целия свят? Кой ти даде право да
приписваш своята собствена болест на всички да налагаш на всички своята нищета?
Ако признаеш и кажеш: „нямам Бог“, то тогава ще кажеш истината думите ти ще се
превърнат в изповед. Имало е, има и сега изключителни хора, които наистина нямат
Бога. Но Бог ги има, има ги до последното им издихание. А ако и при последното си
издихание те заявят, че няма Бог, тогава и Бог престава да ги има и ги отписва от
Книгата на живота. Затова моля, приятелю мой, заради твоята душа, заради вечния
Живот и Царство, заради Христовите сълзи и рани – моля те, превърни твоята
горделива дръзка изповед в изповед покайна. А какво трябва да правиш след това, ще
ти каже Църквата – питай!“
Мир на теб и благословение от Бога!“

ЗА СУЕВЕРИЕТО НА БЕЗБОЖНИЦИТЕ

Posted Leave a commentPosted in Отечески съвети

ЗА СУЕВЕРИЕТО НА БЕЗБОЖНИЦИТЕ

Пишеш, че си срещнал човек,
който не вярва в Бога, но е пълен със суеверия.
Срещнал си го миналото лято в минералните бани.
Той ти е признал, че никога не е вярвал в Бога, но от дете
е протягал длан на циганите да му врачуват.
Същото прави и сега.
И разпалено доказва, че неговата циганка гледачка знае повече от всички академии на науките.
Освен това се страхува от зли очи.
Затова винаги върви по улиците с наведена глава.
Смята вторника за нещастен ден и във вторниците не работи нищо не излиза от къщи.
От числото тринадесет бяга като от огън.
Веднъж някой се пошегувал и написал числото тринадесет на неговата маса.
Той скочил като бесен и налетял да удари със стол шегобиеца.
Иначе изглежда образован и богат човек.
На какво се учудваш, дяконе?
На това, че безбожието и суеверието вървят ръка за ръка ли? Това е съвсем естествено.
Лъжа е и едното, и другото. И двете произхождат от онзи, когото най-правдивите уста са нарекли баща на ъжата. Истината винаги е една и съща, а лъжата е като хамелеон, който променя цвета си. Това приятелство между безбожието и суеверието не е парадокс, както ти си мислиш; те си подхождат както рамката и картината, всяко безбожие е здраво обрамчено от суеверие. И едната лъжа постоянно гостува на другата.

Когато цар Саул отхвърлил послушанието към Бога и към Божия пророк Самуил, той отишъл да научи истината и да потърси съвет от врачката в Аендор. Френският крал Филип Егалите се хвалел с две неща: с атеизма си и с умението си да предсказва бъдещето по утайката в кафената чаша. Не си ли чел в Писанието как Пилат и Ирод, две лъжи, се помирили помежду си преди да осъдят Истината на смърт?
И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други (Лук. 23:12). И днес често се случва две лъжи да се помирят, когато им предстои борба против истината. Спомни си и суеверието на безбожните юдеи, които тя искали на всяка цена да убият Христос! Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията.
Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да не се осквернят (Йоан 18:28). Понеже било празник. Убийството на невинен човек не било за тях осквернение, но влизането на празник в преторията щяло да ги оскверни Същото се случва днес и с безбожниците в Русия. Тези, които са отхвърлили вярата, потъват във вълните на суеверието.
Но те, бедните, не се и досещат, че като са отхвърлили истинския Бог, напълно са се предали във властта на Божия архипротивник, на онзи таен хулител, който е наречен открай човекоубиец… лъжец и баща на лъжата.
Затова, разбира се, не се досеща и твоя познайник, господинът от минералните бани, който е отхвърлил Бога и Го е заменил с циганка гледачка.
Христос воскресе!

СВ. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ-
МИСИОНЕРСКИ ПИСМА