Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“

Молитва

МОЛИТВА

Пази ме, Господи, от мен самия,
че аз съм най-опасният си враг!
Където и да бягам, да се крия,
сам себе си кат сянка следвам пак.
Аз любя свойта плът, а тя ме мрази.
Без срам срамят ме моите уста.
А мойта воля ме от грях не пази,
и неприятел ми е младостта.
О, против мен се всички обявяват:
предатели са моите ръце,
очите ми ме тайно съблазняват,
и в грях ме тика моето сърце.

Как често моето въображение
рисува образи, и през нощта
превръща се в свидетел против мене
и казва, че съм роб на похотта.
Самотността… и тя ме изоставя.
В шептежи тъмни вдава се слухът.
С безумството умът се съюзява,
и мойте мисли примки ми плетат.
А волята, събудена, роптае,
но след минута плахо замълчи,
че с нея сатаната си играе.
Тъй покорен навеждам аз очи.
А чувствам как ехидно се присмиват
над мене преизподни духове.
Съблазните дохождат и се скриват,
и всяка ме след себе си зове.
И аз вървя, изгубил в себе вяра,
по криволичещ, вечен кръстопът
и жертва съм на свойта изневяра,
но устните ми Тебе пак зоват.
Че всичко ненавижда ме. Едничък
Ти любиш ме, небесен мой Баща!
О, аз погубвам себе си самичък,
кога без Теб остана сам в нощта.
Не ме напускай! Остани при мене!
Не давай моят враг да ме срази!
Ах, покори греховното във мене!
От мен самия, Боже, ме спаси!

 

Избрани стихотворения на архимандрит Серафим (Алексиев)

Капаните на Сатаната

За недостойното причастяване

За недостойното причастяване

 

Понеже свещениците не могат да познават всички грешници и тези, които недостойно се причастяват със светите Тайни, то Бог често предава такива хора на сатаната. Когато се случат болести, клевети, скърби и нещастия, когато някой го сполетят подобни бедствия – това става по тази причина.

Св.Йоан Златоуст

Снимка на Храм " Св.Кирик и Юлита" гр.Банкя.

Как треперят демоните

 

„Демоните треперят от животворящия кръст и даже от знамението му, понеже Синът Божий бе прикован към дървото на кръста и го освети със страданието Си на него. А как треперят демоните от Владичицата Богородица и дори само от всесвятото Ѝ име! Владичицата е като пресветла звезда, Тя цялата е в сиянието на Светлината – Бога, като пламтящ въглен в огромен огън. Цялата е пресветла и огнена. Както е лесно да се помисли, че Той, Бог, е Светлина и Святост, така и Тя е вечна Светлина и вечна Святост. Амин.“

Св. Праведни Йоан Кронщадтски

Обръщането ни към Христа

Обръщането ни към Христа

„Началото на обръщането ни към Христа се състои в опознаването на своята греховност, на своето падение. От такова съзнание, човек чувствува нуждата от Изкупител и пристъпва към Христа посредством смирение, вяра и покаяние… Неосъзналият своята греховност, своето падение, своята погибел, такъв не може да приеме Христа, не може да повярва в Него, не може да бъде християнин.“

Св. Игнатий Брянчанинов

КАК СЕ ЛЕКУВА ДЕПРЕСИЯТА

ДЕПРЕСИЯТА СЕ ЛЕКУВА С РЕДОВНО ХОДЕНЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТА ЛИТУРГИЯ

„Хората, които страдат от депресия не са болни, но им е отнета цялата енергия.
Депресията се лекува с редовно ходене на неделните литургии, както и със задължителен пост, молитва, изповед и като венец на всичко това – с причастие.
Успокоителните лекарства само създават зависимост и с нищо не помагат, но това, което помага е дружбата с единомишленици и благочестието.
Но без Светата литургия като основа на всичко – не става нищо, човекът е празен и проблемите му нямат край. А лекарствата всъщност влошават неговото състояние, макар че временно му помагат.“

старец Тадей Витовнишки

ДА НЕ ОСТАВЯМЕ ДЕНЯ ДА МИНАВА БЕЗ НИКАКВА МОЛИТВ

 

„Да не оставяме деня да минава без никаква молитва.

Помня по времето на войната, когато минаваха дни без да атакуваме, пускахме по някой изстрел.
Иначе ще каже врага: „тези спят” и ще ни атакуват.
Същото да правим и в духовната борба. Когато някой път чувстваме изтощение и не може да изпълним всичките се духовни задължения, да не режем въжето, общуването с Бога, да направим малко поклони, някоя броеница. Да пуснем значи един-два откоса (картечни изстрели), за да не ни плени дангалака. И веднага щом се оправим да продължим нормално нашата борба.
Когато изоставиш духовните си задължения, ако не правиш дори и малко поклони, някоя броеница после озверяваш. Може да вършиш всякакви работи, обаче молитва не, а!?

Виждам монаси, които постоянно работят и оставят четенето и молитвата. „Да направя това казва, да направя и другото”, и молитвата остава и накрая подивяват, стават като светски хора. Виждал съм работници които могат да чукат камъни на най-силното слънце, да режат дърва по цял ден, обаче троен надник да им дадеш половин час в църквата не могат да стоят, излизат навън и пушат. Виждал съм го с очите си.
Когато човек не се моли, се отдалечава от Бога и става като скот – работи, яде, спи. И колкото повече се отдалечава от Бога, толкова по-сложно става положението. Изстива сърцето му и после не може изобщо да се моли. За да се поправи трябва да смекчи сърцето си, да си върне покаянието, да се разтърси.“

Св. Пайсий Светогорец

“Слова том VІ, “За молитвата”

Уповавайте се на Божията воля

 

„Чуйте сега вие, които казвате:
„днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град
и ще проживеем там една година,
ще търгуваме и ще спечелим“, вие,
които не знаете, какво ще се случи утре:
защото вашият живот какво е?
па’ра, която се явява за малко време, па изчезва.
Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи,
ще направим това или онова“,

СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ЙАКОВ – 4:13-15

От какво да се боим?

„Не се бойте, ако някой възстане против вас.
Много по-лошо щеше да бъде, ако всички ви обичаха:
това би означавало, че угаждате на хората
на всяка цена. Христос са Го мразели, разпънали са Го. Защо, ти въобще очакваш любов от всички, ако вървиш по Христовите стъпки?
Пазете съвестта си чиста, и не се бойте от хорската омраза, бойте се от омраза във вашата душа….“

йеромонах Серафим

Който има Бога за свой помощник и полага надеждите си само у Него

„Честит е човекът,който има Бога
за свой помощник и полага надеждите
си само у Него.
Нека Дяволът го засипва със злоба,
нека всички хора го преследват и
кроят заговори против него –
той не се плаши от никого,
защото има Бога за помощник.
Той винаги е победител, винаги е прославен,
винаги е щастлив, винаги е богат, винаги е весел
и радостен, дори ако се случи да попадне в
крайна бедност или в големи неприятности,
или в тежки обстоятелства в сегашния живот.
Ала тъй като се надява на Всемогъщия Бог,
не се отчайва, не съжалява, не се безпокои,
а очаква помощ свише.
Наистина, честит е такъв човек и достоен да
бъде смятан за щастлив, както и пророкът цар Давид
счита такъв човек за щастлив, като казва: „Блажен, комуто е помощник Бог Яковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог.“
Такива са били всички пророци, апостолите, мъчениците, светите отшелници и всички светии открай време.“

Св. Никифор Хиоски