КАК ДА ЖИВЕЯ, ТАКА ЧЕ ДА Е УГОДНО НА БОГА?

Posted Leave a commentPosted in Отечески съвети

КАК ДА ЖИВЕЯ, ТАКА ЧЕ ДА Е УГОДНО НА БОГА?

Старай се повече да внимаваш над себе си, а не да разглеждаш постъпките на другите и отношението им към теб. Ако не виждаш в тях любов, то е защото самият ти нямаш в себе си любов към ближните.

Където има смирение, там има и простота, а този Божий кълн в душата не изследва Божиите съдби.

Онези, които живеят без да внимават над себе си, никога няма да се удостоят с посещението на благодатта.

Когато нямате душевен покой, знайте, че нямате и смирение. Господ е разкрил това със следните думи, които същевременно ни посочват и къде трябва да търсим покоя: Научете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29).

Въпрос: Какво средство да употребявам против помислите, които ме карат да осъждам ближния си, когато той тъй тежко ме оскърби, че загубвам душевния си мир?

Отговор: Сравни своята скръб със скръбта на Спасителя на света.
Той, бидейки безгрешен, е претърпял огромни скърби.
Тогава колко повече, ние, грешните, трябва да понасяме обидите като заслужено наказание?

Необходимо е и да обвиняваме себе си. Чрез оръжието на самоосъждането ще се борим със смутителя на нашия дух.

Въпрос: Как да се избавя от тщеславието?

Отговор: Ако си послушен и откровен, ако не изискваш от старшите да се съгласяват с твоята воля, ако напълно простреш на земята пред Бога своето нищожество, ще можеш с Неговата всемогъща благодат да се избавиш полека-лека от тщеславието.

Въпрос: Много искам да се поправя, но все се увличам от страстите си. Какво да правя, за да ги победя?

Отговор: Човек сам не може да победи страстите си.
Това е дело на Всевишната десница, действие на Божията сила.
От нас се иска само да пазим неизменно даденото ни от Бога свято произволение*и водени от него, да се стремим да достигнем страната на безстрастието.
Въпрос: На всички ли се дава духовната молитва?

Отговор: Когато Господ посети някого с тежко изпитание, със скръб, със загуба на любим или близък, тогава човек неволно започва да се моли от все сърце… Следователно изворът на молитвата е във всекиго от нас. Но според учението на св. отци той може да избликне или чрез постепенно вглъбяване в себе си, или мигновено, от Божия свредел**.

Въпрос: Защо Бог не изпълнява много от нашите молби към Него?

Отговор: Бог не отхвърля нашите молитви, но понякога не изпълнява желанията ни единствено с тази цел – да устрои всичко по-добре, според Божествения Си промисъл. И какво ли щеше да стане, ако Всеведецът Бог изпълняваше всецяло просбите ни?
Не дръзвам да твърдя, но мисля, че тогава всички земнородни биха погинали.

Съвети на преп. Лев (Наголкин)
(1768¬1841)
Съвети на преподобните оптински старци към желаещите да водят духовен живот

ЗА СУЕВЕРИЕТО НА БЕЗБОЖНИЦИТЕ

Posted Leave a commentPosted in Отечески съвети

ЗА СУЕВЕРИЕТО НА БЕЗБОЖНИЦИТЕ

Пишеш, че си срещнал човек,
който не вярва в Бога, но е пълен със суеверия.
Срещнал си го миналото лято в минералните бани.
Той ти е признал, че никога не е вярвал в Бога, но от дете
е протягал длан на циганите да му врачуват.
Същото прави и сега.
И разпалено доказва, че неговата циганка гледачка знае повече от всички академии на науките.
Освен това се страхува от зли очи.
Затова винаги върви по улиците с наведена глава.
Смята вторника за нещастен ден и във вторниците не работи нищо не излиза от къщи.
От числото тринадесет бяга като от огън.
Веднъж някой се пошегувал и написал числото тринадесет на неговата маса.
Той скочил като бесен и налетял да удари със стол шегобиеца.
Иначе изглежда образован и богат човек.
На какво се учудваш, дяконе?
На това, че безбожието и суеверието вървят ръка за ръка ли? Това е съвсем естествено.
Лъжа е и едното, и другото. И двете произхождат от онзи, когото най-правдивите уста са нарекли баща на ъжата. Истината винаги е една и съща, а лъжата е като хамелеон, който променя цвета си. Това приятелство между безбожието и суеверието не е парадокс, както ти си мислиш; те си подхождат както рамката и картината, всяко безбожие е здраво обрамчено от суеверие. И едната лъжа постоянно гостува на другата.

Когато цар Саул отхвърлил послушанието към Бога и към Божия пророк Самуил, той отишъл да научи истината и да потърси съвет от врачката в Аендор. Френският крал Филип Егалите се хвалел с две неща: с атеизма си и с умението си да предсказва бъдещето по утайката в кафената чаша. Не си ли чел в Писанието как Пилат и Ирод, две лъжи, се помирили помежду си преди да осъдят Истината на смърт?
И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други (Лук. 23:12). И днес често се случва две лъжи да се помирят, когато им предстои борба против истината. Спомни си и суеверието на безбожните юдеи, които тя искали на всяка цена да убият Христос! Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията.
Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да не се осквернят (Йоан 18:28). Понеже било празник. Убийството на невинен човек не било за тях осквернение, но влизането на празник в преторията щяло да ги оскверни Същото се случва днес и с безбожниците в Русия. Тези, които са отхвърлили вярата, потъват във вълните на суеверието.
Но те, бедните, не се и досещат, че като са отхвърлили истинския Бог, напълно са се предали във властта на Божия архипротивник, на онзи таен хулител, който е наречен открай човекоубиец… лъжец и баща на лъжата.
Затова, разбира се, не се досеща и твоя познайник, господинът от минералните бани, който е отхвърлил Бога и Го е заменил с циганка гледачка.
Христос воскресе!

СВ. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ-
МИСИОНЕРСКИ ПИСМА

В прегръдките на нашата майка – Църквата

Posted Leave a commentPosted in Отечески съвети

Когато сме в прегръдките на нашата майка – Църквата, ние трябва да знаем, че сме с нашия Господ”
Един от често задаваните въпроси, който чуваме е “Защо имаме нужда от църквата?” Хората искат да знаят, защо трябва да отиват в църквата, да присъстват на службите, които не могат да разберат, да се подчиняват на правила, които чувстват, че потискат техния начин на живот, и да прекарват времето си с други хора, които не знаят или искат да знаят всичко това. Казват, че е достатъчно, това че общуват с Бога по свой си начин, където и когато те имат настроение за това. Изгубили са основния смисъл за въплъщението на нашия Господ като човешко същество, и забравят, че ходенето на църква не е просто да се установиш на дадено място, където се събират за разни ритуали и на по чаша кафе. “Църквата” е много повече от сгради, ритуали и правила.

Защо имаме нужда от църквата? За да можем да вземем пример от Бога и да живеем с Бога, тук на земята, както и във вечността. Как можем да дадем възможност на това невероятно твърдение? От една страна е трудно да се опише живота с Бога само с думи, а от друга е трудно да се обясни, когато липсва любов. Светото Писание е много ясно, че познаването на Бога – това е всичко, на което Той ни е учил, и че да познаеш Бога – това е да живееш с Него. Той е създал всеки един от нас, съзнателно, целенасочено, с единствената цел да живеем с Него и Той да живее в нас тук и във вечността.

Щастието ще намерите в самите себе си

Posted Posted in Отечески съвети

Нищо не е по-голямо от чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божи престол. И Какво е по-славно от Божия престол? Разбира се, нищо. Бог казва, че тези които имат чисто сърце: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“ (2 Кор 6:16.)
Така, че кой е по-щастлив от тези хора? И от какво добро могат да бъдат лишени? Не са ли те всички дарове на Светия Дух, открити в техните благословени души? От какво повече имат нужда? От нищо, наистина, от нищо! Защото те имат най-голямото добро в сърцето си: Самия Бог!
Колко хора са били измамени, търсейки щастието далеч от самите себе си, в чужди страни и пътувания, в богатство и слава, в големи имоти и в развлечения, в удоволствия от лукс и суета, чиято цел е горчивина! Изграждането на кулата на щастието извън нашето сърце, прилича на сграда, построена на земята, която е разтърсвана от постоянни земетресения. Скоро такава сграда ще се срине на земята…
Братя мои! Щастието ще намерите в самите себе си, и благословен е човекът, който извърши това. Изследвайте сърцата си и ще видите неговото духовно състояние. Дали то ще загуби дързостта към Бога? Проучете дали злини и страсти пълнят сърцето ви, дали то се подхлъзва по трудните и криви пътища, по които минава…
За съжаление, този който е пренебрегнал сърцето си, е бил лишен от всички дарове и е паднал в множество злини. Той прогонва радостта и е изпълнен с горчивина, скръб и притеснение. Той е преследвал мира надалеч и получава тревожност, безпокойство и страх. Той е изгонил любовта и е приел омразата. Той изгонва, най-накрая, всички дарове и плодовете на Светия Дух, които е получил с кръщението и приема всички тези злини, които правят човека жалък и трижде ужасен.
Братя мои! Многомилостивия Бог иска щастие за всички нас, както в този така и в следващия живот. Поради това Той създаде Неговата свята Църква. Чрез нея, за да ни очисти от греха, да ни освети, да ни примири с Него, за да ни даде благословението на небето.
Църквата ни прегръща, отворена е за нас за да ни приеме. Нека тичаме и Църквата е готова да повдигне нашето тежко бреме, за да ни даде смелост към Бога, за да напълни сърцата ни с щастие и блаженство…