МОЛИТВА НА СВ. КИРИЛ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

МОЛИТВА НА СВ. КИРИЛ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ
ПРЕДИ НЕГОВОТО УСПЕНИЕ

Господи, Боже мой, Който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили, Който си прострял небето и си основал земята, и Който си привел от небитие в битие всичко съществуващо, Ти всякога слушаш ония, които Ти се боят и спазват Твоите заповеди и изпълняват Твоята воля!

Снимка на Православна вяра.

Послушай и моята молитва: запази Твоето верно стадо, на което Ти бе поставил за приставник мене, негодния и недостоен Твой раб! Избави го от безбожната и езическа злоба на ония, които говорят хули срещу Тебе! Погуби триезичната ерес, възрасти твоята Църква много и много, всички събери в единодушие, създай изрядни хора, които еднакво да мислят за Твоята истинска вяра и правилно изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на Твоето осиновление. Защото е Твой дар, макар да си ни приел да проповядваме Евангелието на Твоя Христос нас недостойните, които се подвизаваме за добри дела и вършим угодното на Тебе. Което ми беше дал, предавам Ти го като Твое! Благоустрой го с всесилната Си десница и го покрий с покровителството на Твоите криле, та всички да хвалят и славят Твоето име на Отца и Сина и Светаго Духа! Амин!

Грехът като болест и Църквата като лечебница

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Грехът като болест и Църквата като лечебница

Тъй като са се познавали толкова добре и затова са имали дълбоко познание за човешката природа, нашите свети Отци и Майки говорят за грях като за болест. Ние не сме виновни, но сме болни и трябва да търсим лек, ако искаме да се радваме на живота, на нашите взаимоотношения, дарове и естествено  на добро здравословно състояние.

Като начин на живот, Църквата е в света, за да действа като лечебница. Задачата на духовенството при осъществяването на работата на Църквата е да се отнася към хората, които идват при тях, със средствата с които Църквата разполага:

истинската вяра, постът, молитвата и тайнствата. Това е тяхната основна мисия; останалото произтича от това.

Тъй като членовете на Църквата са израснали в общество, което в известен смисъл е ориентирано към човека, не е изненадващо, че повечето от нейните членове страдат от депресия, униние, безпокойство и неврози. Трагичното е, когато служителите на Църквата и другите хора в нея действат по един и същи начин, опитвайки се да регулират външното поведение, като отхвърлят всички познания за вътрешния свят. Ако случаят е такъв, каква надежда имаме?

Както във всяка епоха, посланието на Църквата днес е на оптимизъм, надежда и радост. Защото смъртта, в различните си проявления, е победена от Христос, новият Адам. Това означава, че грехът – в каквато и форма да е – вече не е неизлечима болест. Които и да сме, колкото и да живеем, не сме вече сами. Ако наистина живеем, всичко, от което се нуждаем, е желанието да бъдем изцелени.

Може би гореказаното просто звучи като хубаво звучащи думи, произтичащи от богословието, но онези, които са преживели това, за което  говоря или правят това сега, ще ви кажат, че думите отразяват прекрасна реалност, която ни дава това, което всички искаме в нашите най-съкровени дълбочини: свобода и радост.

Нека не оставаме вкоренени в негативността на нашата същност и света около нас.

Нека не позволим животът ни да стане нещастен, защото виждаме само нашите слабости и грехове.

Във всеки случай, колко важна е нашата същност? Единственият, който има значение е Христос, чиято любов го е принудила да стане „един от нас“, да слезе в Ада, като нас, и да победи най-големия ни враг – смъртта. Ето защо Неговото учение се нарича Евангелие, блага вест и защото Неговото присъствие бележи появата на Божието царство, което се характеризира с радост, щастие и мир. Колко жалко, ако продължим да се занимаваме със смъртта.

 

Автор: свещеник Андрей Агатоклеос

Източник: www.pravmir.com

ИСТИНСКАТА ЦЪРВА Е ЕДНА – ПРАВОСЛАВНАТА

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ИСТИНСКАТА ЦЪРВА Е ЕДНА – ПРАВОСЛАВНАТА

Несъмнено че само тази Църква може да бъде призната за „стълб и крепило на истината“ или за Църква спасяваща, която ръководи и спасява Самият Господ, защото Спасителят казва: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Иоан 15:5).; Господ според свидетелството на ап. Павел е Спасител само на онази Църква, която в Словото Божие се нарича Негово тяло: „Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото“ (Еф. 5:23). Митрополит Макарий (4, 27).

1. Истинската Църква е една.

„Истинската църква, истински древната – е една… Защото както е един Бог и един Господ, така и истинското достойнство се изразява с единството в образа на едното Начало. Така, едната Църква, която ересите се опитват да разсекат на много части, се уподобява (с единството) на природата на Единия. Ние наричаме древната католическа Църква една по нейното същество, по понятието за нея, по началото й Католическа (гр. katoliky), Вселенска, универсална, повсеместна, съборна“. Свети Кирил Александрийски (1, 31).

Така се нарича православната църква в Никео-Константинополския символ на вярата и в „Православното изповедание“ – Послание на Източните патриарси от 1723 год. Не бива да се бърка Католическа с римо-католическа. (Бел. ред.)

2. Истинската Църква е света и се управлява от благодатта на Всесветия Дух.

„Църквата е общество на православно вярващи и кръстени в Иисуса Христа, от Него Самия основано непосредствено и посредством Светите Апостоли, от Него Самия оживявано и водено към вечния живот: видимо – чрез духовните пастири, чрез учението, свещенодействията и управлението, и наред с това невидимо – чрез вседействащата благодат на Всесветия Дух.“ Митрополит Московски Макарий (4, 306).

„Светата Съборна Църква повсеместно и в пълнота преподава цялото това учение, което трябва да знаят хората, учението за видимите и невидимите неща, небесни и земни, тя довежда целия човешки род при истинската вяра, тя повсеместно лекува и изцелява всякакви грехове, има в себе си всякое съвършенство, в делата, словата и всички духовни дарове… Тя единствена в целия свят има безпределна сила. В нея ние, приемайки наставленията и водейки добър живот, ще получим Царството Небесно и ще наследим вечния живот.“ Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).

3. Истинската Църква е съборна (католична).

„Църквата се нарича Съборна (В българския превод на Никео-Константинополския символ на вярата (в деветия член). е употребена думата „вселенска“. Бел. ред.) затова, защото се намира по цялата Вселена от единия край на земята до другия.“ Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).

„Църквата е една по цялата земя море – затова ние казваме в молитвата: за едната Света Съборна Апостолска Църква, която е от единия край на вселената до другия.“ Блажени Теодорит (4, т. 3, 316).

4. Истинската Църква е апостолска.

„В онази Църква трябва да пребиваваме, която, бидейки основана от апостолите, съществува дори до ден днешен.“ Блажени Иероним (4, т. 3, 320).

„Не трябва при други да търсим истината, която лесно можем да намерим в Църквата: защото в нея апостолите в пълнота са вложили всичко, което принадлежи на истината, така че всеки желаещ може да приема от нея напитката на живота.“ Св. Ириней Лионски (1, 26).

5. Истинската Църква е православната.

„Православието е истинско Богопознание и Богопочитание, православието е поклонение на Бога с Дух и Истина, православието е прославяне на Бога с истинското Му познание и поклонение Нему, православието е прослава на Бога от човека, истински Божи служител, чрез даруване нему на благодатта на Всесветия Дух. Духът е славата на християните. Където няма Духа, там няма православие. Православието е учение за Светия Дух, дадено от Бога за спасение на човеците. „Който иска да се спаси, трябва преди всичко да пази съборната вяра, а който не я съблюдава цяла и непорочна освен всяческото недоумение, во веки ще погине“, казва Атанасий Велики.“ Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 78).

„Светата Православна Църква е съкровищница на благата на спасението. Каквото и да ти трябва за спасението, всичко ще намериш в нея и само в нея. Извън нея и Сам Господ не дава тези блага. Така е благоволил да установи Самият Той. Като глава на Църквата Той действа за нашето спасение не по друг начин освен чрез това Свое тяло. Недей да търсиш друг достъп до съкровищата Му. Такъв няма. Господ Спасител като ипостасна Премъдрост е донесъл в Самия Себе Си на земята, от тайниците на Триипостасното Божество, цялата спасителна премъдрост. Но не я е задържал съкровена в Самия Себе си, а отначало я е преподал на Апостолите, като им е заповядал да я преподадат и на всички вярващи, говорещи на всички езици! Апостолите я предали на целия сонм вярващи, заповядвайки на приемниците си да я пазят. И Църквата стана стълб и крепило на истината, която, след като се възцарила в нея, пребивава в нея и ще пребивава до края на вековете. Искаш ли да познаеш тази премъдрост? Иди в православната Църква, вярна пазителка на всичко, предадено от апостолите – и там се поучи на нея.“ Светител Теофан Затворник (8, 237).

В християнската догматика – Едно от лицата на Светата Троица, имащо свои лични (ипостасни) свойства. (Бел. ред.)

„Премилосърдният Бог спасява душите на православните християни с православна вяра, добри дела и чрез своята благодат. Православната вяра е тази, която се съдържа в едната Света и апостолска Църква, и без тази вяра не е възможно да се спаси който и да било. Добрите дела са евангелските заповеди, без които, както и без православната вяра, също не е възможно никой да се спаси, православната вяра без добри дела е мъртва и добрите дела без православна вяра също са мъртви. Онзи, който иска да се спаси, трябва да съчетае и едното, и другото и по такъв начин с благодатта на Христа, Който е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“, да постигне спасението.“ Преподобни Паисий Величковски (11, 237-238).

„Познаването на учението на Православната Църква е най-нужното познание за всеки православен християнин и трябва да продължава през целия му живот.“ „В Православната Църква се преподава същото онова учение, което е открито от Бога и в свещените книги на Стария и Новия Завет, и в Свещеното Предание, което е разкрито и изяснено от Светите отци на Църквата на седемте вселенски и деветте поместни събора и което винаги и неизменно е пазела и досега пази само Православната Църква в цялата му чистота и неповреденост“ (1, 2).

6. Не можем да получим благодатни сили за спасение и да се спасим извън Православната Църква.

„Ипостасната Премъдрост Божия, създала си дом от Светата Църква, е утвърдила в него седем стълба (отделения). и всички, които идват в нея по призива й, обилно храни и напоява с разнообразната си благодат. Седем са източниците на благодат, но два от тях текат неразлъчно с течението на целия живот на спасявания. Това са тайнство на Покаянието и Светото Причастие, даващи благодатта на оправданието и благодатта на освещението – благодат, източник на спасителен живот. Те развиват, вкореняват и възвисяват в духа на човека всичко, потребно за спасението. И колкото по-често човек ги ползва, толкова по-успешно зрее неговият духовен спасителен живот. А без тях тя бързо се захабява, вехне и загива. Виждаш ли какво е поверено на Светата Църква?! Не мисли и на никой друг не позволявай да мисли, че може без жив съюз с Църквата да устрои своето спасение, когато без този съюз с нея не може никъде да се получат благодатни сили за спасение. Да, живото общуване с Църквата е именно приемането на благодатни сили чрез нейните тайнства. Затова живото общуване със Светата Православна Църква е толкова необходимо, колкото е необходимо сподобяването с благодатни сили за спасение.“ Светител Теофан Затворник (8, 240).

„Който не е между членовете Христови, той не може да има християнско спасение. Може да почита, може да приема тайнство, може да пее „алилуя“, може да отговаря „амин“, може да спазва Евангелието, може да има вяра в името на Отца и Сина и Светаго Духа и да я проповядва, но никъде извън Православната католична Църква човек не може да намери спасение.“ Блажени Августин (Допълнения към творенията на Светите отци, 1843, с. 236).

„Хората, които не пазят съюза и искреното общение с Църквата, дори и да идат на смърт за изповядването на Името Христово, грехът им не ще се отмие и с кръвта им, неизгладимата и тежка вина на разделението не се очиства дори със страдания. Намиращият се извън Църквата не може да бъде мъченик, оставящият Църквата, която е определена да царува, не може да се сподоби с царството.“ Свещеномъченик Киприян (1, 438).

7. Православната Църква ще пребъде дом на спасението до края на вековете.

„Църквата ще пребъде на тази земя не за кратко време, а до края на вековете… Църквата не ще бъде победена, не ще бъде изкоренена, не ще отстъпи пред никакви изкушения, докато не настъпи краят на света.“ Блажени Августин „Блажена си ти, Църква на верните, защото Царят на царете е утвърдил в тебе Своето жилище. Твоите основи никога не ще се поклатят, защото Господ е твоят страж, и портите адови не ще те победят и хищните вълци не ще могат да съкрушат или ослабят твоята твърдина. О, колко си велик ти, дом Божи! Колко си прекрасен!“ Преподобни Ефрем Сирин (Творения… М., 1858, с. 28).

Из книгата „Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин“ от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София

За какво Христос дойде в света?

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ВЕСТ НЕБЕСНА

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ВЕСТ  НЕБЕСНА
(Навечерието на Рождество Христово)

През декември 1903 г. след множество неудачни опити братята Райт успели да полетят. Тяхната „летяща машина” се вдигнала от земята и прелетяла няколко десетки метра. Въодушевени от успеха си, те изпратили на сестра си Катерина следната телеграма: „Летяхме 36 метра. За Рождество ще си бъдем у дома.”
Сестра им веднага отишла при редактора на местния вестник и му показала телеграмата. Той я погледнал набързо и казал: “Чудесно. Момчетата ще си бъдат у дома за Коледа.” Вестникарят въобще не забелязал голямата новина – че човекът е полетял!

Мнозина от нас днес правят същата грешка. Когато се заговори за Рождество Христово, те вадят лист и молив и започват да правят списъци: какви подаръци трябва да се купят, какви елха и украса, какво да се сервира на празничната трапеза. Обхванати от носталгични настроения, те се пренасят в детството си и се потапят в спомените му: очакване, подаръци, радости, разочарования.
Разбира се, в тази подготовка и в тези преживявания няма нищо лошо.

Но ако е само това, ако с това се изчерпва за нас празникът Рождество Христово, то ние пропускаме (както онзи редактор голямата новина) истинското му значение, неговата същност.

А тя най-точно и кратко е изразена в думите на ангела към овчарите в оная свята нощ: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ” (Лука 2:10-11). Това именно е голямата новина, небесната вест па Рождество Христово. Ала повечето хора така са улисани в трескавата светска суетня, че изобщо забравят и повода за празника, и неговия смисъл, и тайнствената му духовна красота.

По този повод една майка ми разказа как детето й реагирало на размяната на подаръци в класа. Защото то знаело от неделното училище, че Рождество Христово е рожденият ден на Спасителя. След като дълго мълчало в недоумение, накрая попитало: „Мамо, какъв подарък ще дадем на Иисус? Нали днес е Неговият рожден ден? И за Него трябва да има подарък!” На майката се удал случай да обясни на момченцето, че най-хубавите подаръци, които Той получава от хората, са добрите им дела.
Раждането по плът на нашия Господ Иисус Христос е съвършено различно от всяко друго раждане. Зачатието на Мария е от „друг свят”, то е във висша степен необикно-вено; то е свръхестествено и чудно. Третото Лице на Св. Троица – Дух Свети „слиза над нея и силата на Всевишния я осенява”(вж. Лука 1:35). Затова Младенецът, Роден от Девата, ще се нарече Син Божий. Така Бог идва в света с образа и естеството на малкия Мариин син.

Той идва свише и това Негово „слизане” в нашия материален свят, това Негово въплъщение слага началото и прави възможно нашето изкупление и спасение.
Тук можем да направим един хубав паралел. Нашето обновление, нашето преобразяване чрез Христос, новорождението ни също не е от тоя свят,не е земно, човешко дело. То също идва отгоре и ни се дава свише. В беседата Си с Никодим Иисус ни учи, че се раждаме отново „свише, от Духа”(Йоан 3:3,7-8). Нашето спасение също няма земен, материален източник, а е от самия Бог чрез Иисус Христос, посредством Светия Дух.

И ако всеки от нас отвори сърцето си за новородения Иисус чрез искрена, дълбоко почувствана и преживяна вяра, то, сърцето му, неусетно и неминуемо се превръща в една малка и топла „витлеемска ясла”, в място, където Иисус идва в света. По този начин Той се ражда в нас и намира подслон в душите ни чрез нашата обич, вярност и преданост.

А след като сме дали приют на Спасителя в малките „ясли” на сърцата си, нека Го „покажем” и на другите, за да Го „видят” и да Му се поклонят. Как да Го „покажем”? Чрез „подаръците”, които принасяме за него: чистите си мисли, думи и дела; Неговите сила, любов и благодат, които да действат в нас и в живота на всички вярващи.
Така всеки един от нас, всеки християнин, ще стане един малък Витлеем – място, чрез което Господ Иисус Христос влиза в нашия свят и в нашия живот.

/ препечатано от Храм „Св.Николай Мирликийски Чудотворец ” гр. Пловдив /

 

РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“

ОТНОСНО СМИСЪЛА НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ОТНОСНО СМИСЪЛА НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

„Без молитва ключът към златните страници на Свещеното Писание е загубен“                               (св. Йоан Златоуст)

Целта на живота не е да се наслаждаваме на светските удоволствия, а да постигнем святост. Нейният най-важен източник е Литургията, и особено причастието със Светите Тяло и Кръв Христови.
“Литургията е цялата наша сила. Аз умирам, когато не служа Литургия“ казва св. Йоан Кронщадски. „Търсете Литургията – тази единствена и уникална Жертва. В противен случай няма да можете да намерите спасение от никое друго място“. „Дори не си и помислайте, че може да се спасите със собствени сили! … Човек не е християнин, ако имайки възможност да се моли на Литургията той не иска да участва в нея с молитвите си. А мисълта доброволно да се лишиш от църковна молитва в празничен ден – е изкушение от дявола „.
Участвайки в Евхаристията, човек се изпълва с усещане за лекота, светлост и радост: вие сте духовно обновени. Душата се очиства, умът се просветлява и тялото придобива жизненост. „Нищо не помага за успокояване на страстите и изгонване на демоните толкова много, колкото искреното, колкото се може по-често и сериозно участие в Светите и Животворящи Тайни (св. Калист). Евхаристията е Тайнството на тайнствата, дори по-голямо от сътворяването на света, и умът трябва само да се смири и да приеме всичко с вяра. Но да се отхвърли Тайнството е неблагоразумно, дори безумие. Тайнството – то е по-високо от законите на природата, по-високо от интелекта.“
Св. праведен наш отец Йоан нарича литургията „Царство небесно“ и „небе на земята.“ Справедливо тя е центъра на нашия живот и няма нищо по-ценно. По свидетелството на ерудирани учени от литургиката, най-доброто духовно учение и смисъла на литургията е дадено в трудовете на св. Йоан Кронщадски. Няма нищо сравнимо в литературата на запад. Според св. Йоан, като светкавица в гъста и греховна мъгла, Божествената литургия дава светлина. Той фокусира нашето внимани главно върху това: „И на престола Бог се явява в плът. Няма никой, който е по-близък или по-скъп за нас от Господа, нашия Бог… Чрез богослуженията ние предаваме себе си на Него. А по време на Проскомидията,“.. изваждането на частиците“е по-ценно от свещеническите молитви.“
„Литургията – това е съкратена версия на цялото Евангелие. Тя е слънцето в неговата пълнота. Тя е най-голямото от Тайнствата… Непрестанна жертва на Агнеца Божий и изливането на Неговата света Кръв за обновяването на света… Литургията е тайнство на Божествената любов, обожествяване на човека, който е смирен, човек който загива в греховете на човешката природа. Литургията е небесна служба… блаженство, мир и радост за душата! Тя подхранва ума; носи радост в сърцето; предизвиква сълзи на умиление, почит, благоговение, благодарност, саможертва в подвизи на любов и носи радост в надеждата за възкресението и безсмъртието. Литургията е нашето оръжие срещу силни врагове, и победа над тях, светлина и очистване на душата, Светая Светих, наша слава, надежда и утвърждение“.
„Като огън и като светлина да ми бъде, Спасителю мой, Твоето Тяло и Пречестната Кръв, която опалва греховното вещество, и изгаря тръните на страстите, и целия ме просвещава“ (из Причастния канон). Това е, което учи Църквата. И всички нейни учения са вдъхновени от Бога. Всяка дума от молитвите на Църквата е дар на Божията благодат, изливаща се върху душите. Христос в цялата Му пълнота е преди нас, живеейки и давайки живот на всички.“
„Православната християнска вяра! Пълнотата на неописуема доброта е отворена във вас! Как вие се обновявате, очиствате, вярвате, надявате се чрез покаяние, молитва и особено чрез животворящите Христови Тайни! Какъв благодатен живот! Какви дивни дела на животворящия Дух! … Каква чудна сол на земята Ти си за нас, земните жители, които сме измъчвани от разложението на греха до мозъка на костите и ума ни“.

Относно хелоуин!

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Относно хелоуин!

„Ако имитираме смъртта с подходящите дрехи или като скитаме в тъмното, или като просим, тогава доброволно сме сключили връзка със смъртта, чиито господар не е келтският Самхаин, а самият сатана, злият, който стои срещу Бога. По натам, когато питаме „лакомство или номер” нашият диалог не е с децата, а със самият сатана. Нека си припомним нашите предци, Светите християнски мъченици на ранната Църква, както и нашите сръбски новомъченици, които отказвали, въпреки болезнените наказания и ужасните гонения да боготворят, почитат или уважават по какъвто и да е начин тези идоли, ангели на сатаната. Основата на нашата Свята Църква е върху тяхната свещена кръв.
В днешния свят на духовна апатия и безразличие, които са корените на атеизма и отделянето от Бог, човекът е подтикван да пренебрегне духовните корени и практики на разни обичаи, когато техните външни проявления изглеждат обичайни, забавляващи и безобидни. Догмата на атеизма подчертава много от тези практики, отричайки съществуването на Бога и сатаната. Нашата Свята Църква, чрез Иисус Христос, учи, че Господ сам стои и съди всичко, което правим и вярва, че нашите действия са или за Бога, или против Него. Никой не може да служи на двама господари. Следователно, нека ние не правим така, както келтските езичници, да скитаме в тъмното и да имитираме мъртви души. Нека се помолим пред нашите икони и заедно с нашите семейства да се помолим Господ да ни даде вяра и кураж да се запазим като Православни Християни в тези тежки времена, и да ни избави от злото“.
Св. Николай Велимирович

Св. Йоан Дамаскин за зодиака

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Св. Йоан Дамаскин за зодиака

„Според елините изгревът, залезът и доближаването на звездите до слънцето и луната ръководят човешките дела, а астрологията се занимава именно с това, но нашето мнение е, че ако по този начин могат да се предвидят валежите и безводието, студът и горещината, влагата и сушата, а също ветровете и пр., това в никакъв случай не важи и за делата ни. Господ ни създаде със свободна воля и ние сме господари на своите действия. И ако всичките ни постъпки са резултат от разположението на звездите, значи вършим всичко по необходимост, ала необходимото не е нито порочно, нито добродетелно; щом пък не притежаваме пороци или добродетели, то и не заслужаваме нито похвала, нито порицание, а Бог се оказва несправедлив, отреждайки на едни блага, а на други – беди. Ала Господ не би ръководил творенията Си, както и не би промишлявал за тях, ако всичко беше подвластно на необходимостта. И разум не би ни бил нужен, че който не решава делата си, няма какво да обмисля, а доколкото разумът ни е даден за размишляване, всичко разумно е дарено със свободна воля.
Подчертаваме отново, че те (звездите) не са причина за събитията – нито за раждането на роденото, нито за смъртта на умрялото, а могат да предскажат най-вече дъждовете и промените в атмосферата. А колкото до твърденията, че могат да бъдат ако не причина, то поне предзнаменование за войни, защото слънцето, луната и звездите по различни начини въздействат върху въздуха и предизвикват всевъзможни връзки, състояния и отношения (между хората), то дори тези състояния са в наша власт и се подчиняват на разума, който ги управлява и променя.
Появяват се и комети – знамения за смъртта на царете, но те не са съществуващи отвека звезди, а се раждат и загиват по Божия заповед подобно на звездата, появила се пред влъхвите в момента на човеколюбивото и спасително за нас Христово въплъщение, която също не се числи сред сътворените в начало. Това ясно се разбира от свидетелствата, че тя се движела ту от изток на запад, ту от север на юг, ту се появявала, ту изчезвала. Нещо съвсем непривично за посоката и природата на звездите.”

Из „Точно изложение на православната вяра”