Literature that is superb must always assist the folks’ necessity.

Posted Leave a commentPosted in uncategorized

These are a fantastic guide for novices to see the writing grammarchecks.net procedure. This web site gives you low-cost research papers for sale in a few regions of analysis and in a variety of essay writing actions for top-notch school students beginning in the essential school mark. My pupils require lots of help through the use of their writing. (още…)

МОЛИТВА НА СВ. КИРИЛ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

МОЛИТВА НА СВ. КИРИЛ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ
ПРЕДИ НЕГОВОТО УСПЕНИЕ

Господи, Боже мой, Който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили, Който си прострял небето и си основал земята, и Който си привел от небитие в битие всичко съществуващо, Ти всякога слушаш ония, които Ти се боят и спазват Твоите заповеди и изпълняват Твоята воля!

Снимка на Православна вяра.

Послушай и моята молитва: запази Твоето верно стадо, на което Ти бе поставил за приставник мене, негодния и недостоен Твой раб! Избави го от безбожната и езическа злоба на ония, които говорят хули срещу Тебе! Погуби триезичната ерес, възрасти твоята Църква много и много, всички събери в единодушие, създай изрядни хора, които еднакво да мислят за Твоята истинска вяра и правилно изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на Твоето осиновление. Защото е Твой дар, макар да си ни приел да проповядваме Евангелието на Твоя Христос нас недостойните, които се подвизаваме за добри дела и вършим угодното на Тебе. Което ми беше дал, предавам Ти го като Твое! Благоустрой го с всесилната Си десница и го покрий с покровителството на Твоите криле, та всички да хвалят и славят Твоето име на Отца и Сина и Светаго Духа! Амин!

Грехът като болест и Църквата като лечебница

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Грехът като болест и Църквата като лечебница

Тъй като са се познавали толкова добре и затова са имали дълбоко познание за човешката природа, нашите свети Отци и Майки говорят за грях като за болест. Ние не сме виновни, но сме болни и трябва да търсим лек, ако искаме да се радваме на живота, на нашите взаимоотношения, дарове и естествено  на добро здравословно състояние.

Като начин на живот, Църквата е в света, за да действа като лечебница. Задачата на духовенството при осъществяването на работата на Църквата е да се отнася към хората, които идват при тях, със средствата с които Църквата разполага:

истинската вяра, постът, молитвата и тайнствата. Това е тяхната основна мисия; останалото произтича от това.

Тъй като членовете на Църквата са израснали в общество, което в известен смисъл е ориентирано към човека, не е изненадващо, че повечето от нейните членове страдат от депресия, униние, безпокойство и неврози. Трагичното е, когато служителите на Църквата и другите хора в нея действат по един и същи начин, опитвайки се да регулират външното поведение, като отхвърлят всички познания за вътрешния свят. Ако случаят е такъв, каква надежда имаме?

Както във всяка епоха, посланието на Църквата днес е на оптимизъм, надежда и радост. Защото смъртта, в различните си проявления, е победена от Христос, новият Адам. Това означава, че грехът – в каквато и форма да е – вече не е неизлечима болест. Които и да сме, колкото и да живеем, не сме вече сами. Ако наистина живеем, всичко, от което се нуждаем, е желанието да бъдем изцелени.

Може би гореказаното просто звучи като хубаво звучащи думи, произтичащи от богословието, но онези, които са преживели това, за което  говоря или правят това сега, ще ви кажат, че думите отразяват прекрасна реалност, която ни дава това, което всички искаме в нашите най-съкровени дълбочини: свобода и радост.

Нека не оставаме вкоренени в негативността на нашата същност и света около нас.

Нека не позволим животът ни да стане нещастен, защото виждаме само нашите слабости и грехове.

Във всеки случай, колко важна е нашата същност? Единственият, който има значение е Христос, чиято любов го е принудила да стане „един от нас“, да слезе в Ада, като нас, и да победи най-големия ни враг – смъртта. Ето защо Неговото учение се нарича Евангелие, блага вест и защото Неговото присъствие бележи появата на Божието царство, което се характеризира с радост, щастие и мир. Колко жалко, ако продължим да се занимаваме със смъртта.

 

Автор: свещеник Андрей Агатоклеос

Източник: www.pravmir.com

ИСТИНСКАТА ЦЪРВА Е ЕДНА – ПРАВОСЛАВНАТА

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ИСТИНСКАТА ЦЪРВА Е ЕДНА – ПРАВОСЛАВНАТА

Несъмнено че само тази Църква може да бъде призната за „стълб и крепило на истината“ или за Църква спасяваща, която ръководи и спасява Самият Господ, защото Спасителят казва: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Иоан 15:5).; Господ според свидетелството на ап. Павел е Спасител само на онази Църква, която в Словото Божие се нарича Негово тяло: „Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото“ (Еф. 5:23). Митрополит Макарий (4, 27).

1. Истинската Църква е една.

„Истинската църква, истински древната – е една… Защото както е един Бог и един Господ, така и истинското достойнство се изразява с единството в образа на едното Начало. Така, едната Църква, която ересите се опитват да разсекат на много части, се уподобява (с единството) на природата на Единия. Ние наричаме древната католическа Църква една по нейното същество, по понятието за нея, по началото й Католическа (гр. katoliky), Вселенска, универсална, повсеместна, съборна“. Свети Кирил Александрийски (1, 31).

Така се нарича православната църква в Никео-Константинополския символ на вярата и в „Православното изповедание“ – Послание на Източните патриарси от 1723 год. Не бива да се бърка Католическа с римо-католическа. (Бел. ред.)

2. Истинската Църква е света и се управлява от благодатта на Всесветия Дух.

„Църквата е общество на православно вярващи и кръстени в Иисуса Христа, от Него Самия основано непосредствено и посредством Светите Апостоли, от Него Самия оживявано и водено към вечния живот: видимо – чрез духовните пастири, чрез учението, свещенодействията и управлението, и наред с това невидимо – чрез вседействащата благодат на Всесветия Дух.“ Митрополит Московски Макарий (4, 306).

„Светата Съборна Църква повсеместно и в пълнота преподава цялото това учение, което трябва да знаят хората, учението за видимите и невидимите неща, небесни и земни, тя довежда целия човешки род при истинската вяра, тя повсеместно лекува и изцелява всякакви грехове, има в себе си всякое съвършенство, в делата, словата и всички духовни дарове… Тя единствена в целия свят има безпределна сила. В нея ние, приемайки наставленията и водейки добър живот, ще получим Царството Небесно и ще наследим вечния живот.“ Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).

3. Истинската Църква е съборна (католична).

„Църквата се нарича Съборна (В българския превод на Никео-Константинополския символ на вярата (в деветия член). е употребена думата „вселенска“. Бел. ред.) затова, защото се намира по цялата Вселена от единия край на земята до другия.“ Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).

„Църквата е една по цялата земя море – затова ние казваме в молитвата: за едната Света Съборна Апостолска Църква, която е от единия край на вселената до другия.“ Блажени Теодорит (4, т. 3, 316).

4. Истинската Църква е апостолска.

„В онази Църква трябва да пребиваваме, която, бидейки основана от апостолите, съществува дори до ден днешен.“ Блажени Иероним (4, т. 3, 320).

„Не трябва при други да търсим истината, която лесно можем да намерим в Църквата: защото в нея апостолите в пълнота са вложили всичко, което принадлежи на истината, така че всеки желаещ може да приема от нея напитката на живота.“ Св. Ириней Лионски (1, 26).

5. Истинската Църква е православната.

„Православието е истинско Богопознание и Богопочитание, православието е поклонение на Бога с Дух и Истина, православието е прославяне на Бога с истинското Му познание и поклонение Нему, православието е прослава на Бога от човека, истински Божи служител, чрез даруване нему на благодатта на Всесветия Дух. Духът е славата на християните. Където няма Духа, там няма православие. Православието е учение за Светия Дух, дадено от Бога за спасение на човеците. „Който иска да се спаси, трябва преди всичко да пази съборната вяра, а който не я съблюдава цяла и непорочна освен всяческото недоумение, во веки ще погине“, казва Атанасий Велики.“ Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 78).

„Светата Православна Църква е съкровищница на благата на спасението. Каквото и да ти трябва за спасението, всичко ще намериш в нея и само в нея. Извън нея и Сам Господ не дава тези блага. Така е благоволил да установи Самият Той. Като глава на Църквата Той действа за нашето спасение не по друг начин освен чрез това Свое тяло. Недей да търсиш друг достъп до съкровищата Му. Такъв няма. Господ Спасител като ипостасна Премъдрост е донесъл в Самия Себе Си на земята, от тайниците на Триипостасното Божество, цялата спасителна премъдрост. Но не я е задържал съкровена в Самия Себе си, а отначало я е преподал на Апостолите, като им е заповядал да я преподадат и на всички вярващи, говорещи на всички езици! Апостолите я предали на целия сонм вярващи, заповядвайки на приемниците си да я пазят. И Църквата стана стълб и крепило на истината, която, след като се възцарила в нея, пребивава в нея и ще пребивава до края на вековете. Искаш ли да познаеш тази премъдрост? Иди в православната Църква, вярна пазителка на всичко, предадено от апостолите – и там се поучи на нея.“ Светител Теофан Затворник (8, 237).

В християнската догматика – Едно от лицата на Светата Троица, имащо свои лични (ипостасни) свойства. (Бел. ред.)

„Премилосърдният Бог спасява душите на православните християни с православна вяра, добри дела и чрез своята благодат. Православната вяра е тази, която се съдържа в едната Света и апостолска Църква, и без тази вяра не е възможно да се спаси който и да било. Добрите дела са евангелските заповеди, без които, както и без православната вяра, също не е възможно никой да се спаси, православната вяра без добри дела е мъртва и добрите дела без православна вяра също са мъртви. Онзи, който иска да се спаси, трябва да съчетае и едното, и другото и по такъв начин с благодатта на Христа, Който е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“, да постигне спасението.“ Преподобни Паисий Величковски (11, 237-238).

„Познаването на учението на Православната Църква е най-нужното познание за всеки православен християнин и трябва да продължава през целия му живот.“ „В Православната Църква се преподава същото онова учение, което е открито от Бога и в свещените книги на Стария и Новия Завет, и в Свещеното Предание, което е разкрито и изяснено от Светите отци на Църквата на седемте вселенски и деветте поместни събора и което винаги и неизменно е пазела и досега пази само Православната Църква в цялата му чистота и неповреденост“ (1, 2).

6. Не можем да получим благодатни сили за спасение и да се спасим извън Православната Църква.

„Ипостасната Премъдрост Божия, създала си дом от Светата Църква, е утвърдила в него седем стълба (отделения). и всички, които идват в нея по призива й, обилно храни и напоява с разнообразната си благодат. Седем са източниците на благодат, но два от тях текат неразлъчно с течението на целия живот на спасявания. Това са тайнство на Покаянието и Светото Причастие, даващи благодатта на оправданието и благодатта на освещението – благодат, източник на спасителен живот. Те развиват, вкореняват и възвисяват в духа на човека всичко, потребно за спасението. И колкото по-често човек ги ползва, толкова по-успешно зрее неговият духовен спасителен живот. А без тях тя бързо се захабява, вехне и загива. Виждаш ли какво е поверено на Светата Църква?! Не мисли и на никой друг не позволявай да мисли, че може без жив съюз с Църквата да устрои своето спасение, когато без този съюз с нея не може никъде да се получат благодатни сили за спасение. Да, живото общуване с Църквата е именно приемането на благодатни сили чрез нейните тайнства. Затова живото общуване със Светата Православна Църква е толкова необходимо, колкото е необходимо сподобяването с благодатни сили за спасение.“ Светител Теофан Затворник (8, 240).

„Който не е между членовете Христови, той не може да има християнско спасение. Може да почита, може да приема тайнство, може да пее „алилуя“, може да отговаря „амин“, може да спазва Евангелието, може да има вяра в името на Отца и Сина и Светаго Духа и да я проповядва, но никъде извън Православната католична Църква човек не може да намери спасение.“ Блажени Августин (Допълнения към творенията на Светите отци, 1843, с. 236).

„Хората, които не пазят съюза и искреното общение с Църквата, дори и да идат на смърт за изповядването на Името Христово, грехът им не ще се отмие и с кръвта им, неизгладимата и тежка вина на разделението не се очиства дори със страдания. Намиращият се извън Църквата не може да бъде мъченик, оставящият Църквата, която е определена да царува, не може да се сподоби с царството.“ Свещеномъченик Киприян (1, 438).

7. Православната Църква ще пребъде дом на спасението до края на вековете.

„Църквата ще пребъде на тази земя не за кратко време, а до края на вековете… Църквата не ще бъде победена, не ще бъде изкоренена, не ще отстъпи пред никакви изкушения, докато не настъпи краят на света.“ Блажени Августин „Блажена си ти, Църква на верните, защото Царят на царете е утвърдил в тебе Своето жилище. Твоите основи никога не ще се поклатят, защото Господ е твоят страж, и портите адови не ще те победят и хищните вълци не ще могат да съкрушат или ослабят твоята твърдина. О, колко си велик ти, дом Божи! Колко си прекрасен!“ Преподобни Ефрем Сирин (Творения… М., 1858, с. 28).

Из книгата „Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин“ от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София