РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“

ОТНОСНО СМИСЪЛА НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ОТНОСНО СМИСЪЛА НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

„Без молитва ключът към златните страници на Свещеното Писание е загубен“                               (св. Йоан Златоуст)

Целта на живота не е да се наслаждаваме на светските удоволствия, а да постигнем святост. Нейният най-важен източник е Литургията, и особено причастието със Светите Тяло и Кръв Христови.
“Литургията е цялата наша сила. Аз умирам, когато не служа Литургия“ казва св. Йоан Кронщадски. „Търсете Литургията – тази единствена и уникална Жертва. В противен случай няма да можете да намерите спасение от никое друго място“. „Дори не си и помислайте, че може да се спасите със собствени сили! … Човек не е християнин, ако имайки възможност да се моли на Литургията той не иска да участва в нея с молитвите си. А мисълта доброволно да се лишиш от църковна молитва в празничен ден – е изкушение от дявола „.
Участвайки в Евхаристията, човек се изпълва с усещане за лекота, светлост и радост: вие сте духовно обновени. Душата се очиства, умът се просветлява и тялото придобива жизненост. „Нищо не помага за успокояване на страстите и изгонване на демоните толкова много, колкото искреното, колкото се може по-често и сериозно участие в Светите и Животворящи Тайни (св. Калист). Евхаристията е Тайнството на тайнствата, дори по-голямо от сътворяването на света, и умът трябва само да се смири и да приеме всичко с вяра. Но да се отхвърли Тайнството е неблагоразумно, дори безумие. Тайнството – то е по-високо от законите на природата, по-високо от интелекта.“
Св. праведен наш отец Йоан нарича литургията „Царство небесно“ и „небе на земята.“ Справедливо тя е центъра на нашия живот и няма нищо по-ценно. По свидетелството на ерудирани учени от литургиката, най-доброто духовно учение и смисъла на литургията е дадено в трудовете на св. Йоан Кронщадски. Няма нищо сравнимо в литературата на запад. Според св. Йоан, като светкавица в гъста и греховна мъгла, Божествената литургия дава светлина. Той фокусира нашето внимани главно върху това: „И на престола Бог се явява в плът. Няма никой, който е по-близък или по-скъп за нас от Господа, нашия Бог… Чрез богослуженията ние предаваме себе си на Него. А по време на Проскомидията,“.. изваждането на частиците“е по-ценно от свещеническите молитви.“
„Литургията – това е съкратена версия на цялото Евангелие. Тя е слънцето в неговата пълнота. Тя е най-голямото от Тайнствата… Непрестанна жертва на Агнеца Божий и изливането на Неговата света Кръв за обновяването на света… Литургията е тайнство на Божествената любов, обожествяване на човека, който е смирен, човек който загива в греховете на човешката природа. Литургията е небесна служба… блаженство, мир и радост за душата! Тя подхранва ума; носи радост в сърцето; предизвиква сълзи на умиление, почит, благоговение, благодарност, саможертва в подвизи на любов и носи радост в надеждата за възкресението и безсмъртието. Литургията е нашето оръжие срещу силни врагове, и победа над тях, светлина и очистване на душата, Светая Светих, наша слава, надежда и утвърждение“.
„Като огън и като светлина да ми бъде, Спасителю мой, Твоето Тяло и Пречестната Кръв, която опалва греховното вещество, и изгаря тръните на страстите, и целия ме просвещава“ (из Причастния канон). Това е, което учи Църквата. И всички нейни учения са вдъхновени от Бога. Всяка дума от молитвите на Църквата е дар на Божията благодат, изливаща се върху душите. Христос в цялата Му пълнота е преди нас, живеейки и давайки живот на всички.“
„Православната християнска вяра! Пълнотата на неописуема доброта е отворена във вас! Как вие се обновявате, очиствате, вярвате, надявате се чрез покаяние, молитва и особено чрез животворящите Христови Тайни! Какъв благодатен живот! Какви дивни дела на животворящия Дух! … Каква чудна сол на земята Ти си за нас, земните жители, които сме измъчвани от разложението на греха до мозъка на костите и ума ни“.