Относно хелоуин!

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Относно хелоуин!

„Ако имитираме смъртта с подходящите дрехи или като скитаме в тъмното, или като просим, тогава доброволно сме сключили връзка със смъртта, чиито господар не е келтският Самхаин, а самият сатана, злият, който стои срещу Бога. По натам, когато питаме „лакомство или номер” нашият диалог не е с децата, а със самият сатана. Нека си припомним нашите предци, Светите християнски мъченици на ранната Църква, както и нашите сръбски новомъченици, които отказвали, въпреки болезнените наказания и ужасните гонения да боготворят, почитат или уважават по какъвто и да е начин тези идоли, ангели на сатаната. Основата на нашата Свята Църква е върху тяхната свещена кръв.
В днешния свят на духовна апатия и безразличие, които са корените на атеизма и отделянето от Бог, човекът е подтикван да пренебрегне духовните корени и практики на разни обичаи, когато техните външни проявления изглеждат обичайни, забавляващи и безобидни. Догмата на атеизма подчертава много от тези практики, отричайки съществуването на Бога и сатаната. Нашата Свята Църква, чрез Иисус Христос, учи, че Господ сам стои и съди всичко, което правим и вярва, че нашите действия са или за Бога, или против Него. Никой не може да служи на двама господари. Следователно, нека ние не правим така, както келтските езичници, да скитаме в тъмното и да имитираме мъртви души. Нека се помолим пред нашите икони и заедно с нашите семейства да се помолим Господ да ни даде вяра и кураж да се запазим като Православни Християни в тези тежки времена, и да ни избави от злото“.
Св. Николай Велимирович

Св. Йоан Дамаскин за зодиака

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Св. Йоан Дамаскин за зодиака

„Според елините изгревът, залезът и доближаването на звездите до слънцето и луната ръководят човешките дела, а астрологията се занимава именно с това, но нашето мнение е, че ако по този начин могат да се предвидят валежите и безводието, студът и горещината, влагата и сушата, а също ветровете и пр., това в никакъв случай не важи и за делата ни. Господ ни създаде със свободна воля и ние сме господари на своите действия. И ако всичките ни постъпки са резултат от разположението на звездите, значи вършим всичко по необходимост, ала необходимото не е нито порочно, нито добродетелно; щом пък не притежаваме пороци или добродетели, то и не заслужаваме нито похвала, нито порицание, а Бог се оказва несправедлив, отреждайки на едни блага, а на други – беди. Ала Господ не би ръководил творенията Си, както и не би промишлявал за тях, ако всичко беше подвластно на необходимостта. И разум не би ни бил нужен, че който не решава делата си, няма какво да обмисля, а доколкото разумът ни е даден за размишляване, всичко разумно е дарено със свободна воля.
Подчертаваме отново, че те (звездите) не са причина за събитията – нито за раждането на роденото, нито за смъртта на умрялото, а могат да предскажат най-вече дъждовете и промените в атмосферата. А колкото до твърденията, че могат да бъдат ако не причина, то поне предзнаменование за войни, защото слънцето, луната и звездите по различни начини въздействат върху въздуха и предизвикват всевъзможни връзки, състояния и отношения (между хората), то дори тези състояния са в наша власт и се подчиняват на разума, който ги управлява и променя.
Появяват се и комети – знамения за смъртта на царете, но те не са съществуващи отвека звезди, а се раждат и загиват по Божия заповед подобно на звездата, появила се пред влъхвите в момента на човеколюбивото и спасително за нас Христово въплъщение, която също не се числи сред сътворените в начало. Това ясно се разбира от свидетелствата, че тя се движела ту от изток на запад, ту от север на юг, ту се появявала, ту изчезвала. Нещо съвсем непривично за посоката и природата на звездите.”

Из „Точно изложение на православната вяра”

Бог не наказва

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Бог не наказва

 

Архим. Павел Пападопулос

Бог не наказва. Той не е някаквo комплексирано същество, което иска да страдаме. Бог не търси отмъщение за греховете ни. Бог не е зъл. Не праща рак на дечица и възрастни, не убива семейства в катастрофи, не създава войни, не отнема храната на народи, не развежда съпрузи. Бог е благ. Бог е любов.

Но за съжаление, много хора Го отхвърлят, тъй като доста пъти така бива представян. Всъщност отхвърлят не истинния Бог, а Бога, който човеците представят като истинен.

Истинният Бог иска нашето спасение, а не злото ни. Иска да ни прости вечно, а не да ни измъчи в ада, понеже е бил накърнен от нашето беззаконие. Бог не ни дебне кога ще съгрешим, за да ни изпрати някаква злина. Бог не е страстен, както нас. Бог не е малодушен, както сме ние. Бог е благороден. Любовта Му е благородна.

Разбира се, някои твърдят, че след като е всесилен, Бог носи отговорност за всички злини на този свят, понеже чрез Своето всемогъщество би могъл да ги предотврати. Първо, Бог не мисли както ние и затова не се намесва, когато ние искаме и както ние смятаме за правилно и справедливо. Второ, Бог не е късоглед, както сме ние. Бог не иска просто да сме добре тук, на земята, а да се спасим вечно. Затова и допуска да станат някои неща, които с нашето умче ги смятаме за проклятия. Едно е да казваме, че Бог праща злото, а друго, че Бог допуска някое изпитание, което ще дойде в живота ни.

Нищо от само себе си не е зло, стига да имаме правилно отношение към това, което се случва. Една болест от проклятие може да стане благословение, когато се превърне в повод за покаяние и добри дела, придобивайки състрадание към страдащите хора. Една раздяла може да стане повод не да се нараним, а да се смирим, да приемем, че сме се провалили и да станем по-мъдри, да престанем да се стремим да победим в някой спор, както и да се опитваме да се помирим с другия (ако е възможно), с дух на прошка и разбиране. Смъртта на близък човек от събитие, което може да ни депресира, може да ни накара да осъзнаем колко крехък е животът ни, да ни доведе до култивиране на молитвата, до помнене на смъртта, което ще ни накара да погледнем сериозно на живота и да го оценим още по-добре.

Много неща можем да кажем, но въпросът не е да убедим някого, че Бог не е виновен, а да видим как ние можем да напреднем духовно чрез различните изпитания в живота ни.

Ако подхождаме към живота ни със светското мислене, търсейки логични отговори, дирейки виновници, оправдавайки нашето Аз-че, винаги ще посрещаме изпитанията като проклятия. Но ако разберем, че целта на този живот е да намерим Христос, а не земния успех, ако разберем, че целта е спасението ни, а не удобството ни, тогава ще гледаме на кръста като на път към нашето възкресение и на Бога не като на страшен в Неговото всемогъщество, а като всеотдаен в Неговата любов, на Бога като на Баща, Който прощава грешките ни и очаква завръщането ни.

Какво трябва да знаем за магиите

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Какво трябва да знаем за магиите

„Пазете се, братя, да не ходите при
гадателите и демоните, нито да вярвате
на думите им, но да вярвате само в Бога,
Който знае всичко, и Той ще ви открие онова,
което трябва да знаете. “
–––––––––

Че съкровищата са в Божията ръка и
Той ги дава, комуто иска.
Че християните трябва да прибягват при Бога и
при светците, за да им открият, какво са загубили

–––––––––––-
Съкровищата, братя, и златото, и среброто са в
ръката на Бога и ги дава комуто иска, както е писано:
„среброто е Мое и златото е Мое, казва Господ Саваот“(Аг. 2:8). И Еклисиаст казва: „И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот“(Екл. 5:18). Значи вие трябва да работите по Бога занаятите си. И в труда на ръцете ви, там се намира съкровището – и златото, и среброто.
По примера на оня разумен селянин, който когато умирал, рекъл на сина си, че има сред нивата си скрито съкровище, а синът му, копаейки дълбоко нивата и търсейки съкровището, с копаенето и добрия си труд човекът свършил успешно [работата по] нивата и така забогатял.
И ако е полезно за душата ви, Бог ще ви даде и съкровище и ще ви направи богати, без вие да търсите, понеже и Той ви заповядва да не искате такива неща от Него, но да търсите първо царството Му, а благата на земята и богатството, те ще ви се придадат без търсене: „първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33).
Ако пък сте загубили животни или слуги, или други такива, не тичайте при магьосниците и демоните, за да ви ги открият; не, но прибягвайте към светците, слугите на Бога, и ги молете с вяра, и те ще ви ги открият, ако откриването им цели душевната ви полза, а най- вече прибягвайте към св. Теодор Тирон, който получи този дар изрядно от Бога – да открива скритите неща и затова го назовават явяващ.

Ако пък искате да научите и за други скрити неща, прибягвайте към Бога, знаещия тайните, и търсете да ви открие не какво ще ви се случи, или какво ще ви последва, защото тези неща са суетни и малко подхождащи, и не трябва да търсите такива работи от Бога, но да търсите първом да ви очисти чрез благодатта Си и чрез действената добродетел и след това да ви открие и чрез съзерцанието скритите причини на чувствените и мислените създания, причините на промисъла Му, на Неговия съд. Най- вече и изрядно търсете да ви открие каква е благата Му и благоприятна, и съвършена воля, за да се спасите, което е много по-високо, много по-необходимо и много по-полезно за вас.

Защо да многословя?

Пазете се, братя, да не ходите при гадателите и демоните, нито да вярвате на думите им, но да вярвате само в Бога, Който знае всичко, и Той ще ви открие онова, което трябва да знаете.
Тъй ви съветва Златоречивият: „Да не вярваме на ясновидци и прорицатели нито на мошеници, но, ей, на Бога, Който знае всичко ясно, Който има познание за всички неща, и така всичко, което трябва да се знае, ще узнаем“(Слово 8 върху посланието до Тимотея). Да кажа ли и повече?
Дори и ясновидците и демоните даказват истината, вие съвсем не им вярвайте.

Защо?
Защото когато им повярвате веднъж, те намират начин и заедно с истината смесват и лъжата и така ви мамят, и ви погубват. Тъй ви поръчва същият Златоуст: „Затова, разбира се, не вярвам, че демоните предсказват, защото мамят слушателите, затова и Павел им затвори устата, макар и да казваха истината, за да не би получавайки повод, [те] пак да смесят истината с лъжата и да заслужат доверие. Понеже [демоните] наистина казваха:“тези човеци са раби на Бога Всевишни, които ни възвестяват път за спасение“(Деян. 16:17). Като се ядоса на духа, той [св.Павел] му запрети и заповяда на прорицателния дух да излезе: „И все пак, какво лошо казваха…, но понеже мнозина от неопитните не знаят винаги да различават казаното от демоните, веднъж завинаги изключи да им се вярва… Така направи и Христос и демоните Му казват: „знаем Те Кой Си“(Лук. 4:34). [Той] им запрети с голяма сила, учейки ни да не се убеждаваме никак от демона, дори и ако ти казва нещо здраво, както наистина и научени нека не се убеждаваме от демона изцяло, но дори и да говори нещо вярно, нека избягаме от него и го отхвърлим. Защото е позволено здравите и спасителни догми да се научат с точност не от демоните, но от божественото Писание“ (Слово 2 за Пазаря).

св.Никодим Светогорец

Изкушения и скърби по Божие допущение

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Изкушения и скърби по Божие допущение

„Често пъти изпитанията, които ни постигат, са антибиотик, даван от Бога за болестите на душите ни и те много ни помагат в духовно отношение. Човек понася една мека плесница и заедно с това се размеква и сърцето му. Бог естествено знае в какво състояние се намира всеки от нас, но понеже ние не знаем, допуска да бъдем изпитани, за да познаем себе си, да открием скритите в нас страсти и да нямаме неразумни претенции в деня на Страшния Съд. Защото, дори и да пренебрегнеше страстите ни и да ни вземеше така, както сме си, в рая, и там пак бихме създавали трудности. Затова Бог позволява на дявола да причинява тук изкушения, които да отърсят от нас мръсотията, така че душата ни да се смири и очисти чрез скърбите, след което Той ни дава благодатта Си.
Истинската радост се ражда от горчивината, която човек понася с радост заради Христа, Който понесъл горчивини, за да ни спаси. Християнинът трябва особено да се радва, когато го постига някое изпитание, без сам той да е дал повод за това.
Понякога казваме на Бога: „Боже мой, не зная какво ще сториш, изцяло Ти предавам себе си, за да ме направиш човек“. При което Бог се захваща да ме направи не само човек, но и свръхчовек и затова оставя дяволът да дойде да ме изкушава и мъчи. Сега гледам как действа чрез раковите болести и се смея. Бре тоя дявол! Знаете ли вие с какъв сапун дяволът умива човека, когато Бог му позволи да го изкушава, за да бъде изпитан? С пяната на злобата му. Хубав… сапун има! Както камилата се пени, когато се ядоса, тъй се пени и дяволът в такива случаи. И след това търка човека, не за да се изперат лекетата му и да се очисти, но от злоба. Бог обаче оставя дяволът да търка човека точно колкото да се изперат лекетата му и да се очисти. Ако оставяше да го търка така, както правят при прането на дрехи, би го разкъсал.
– Отче, можем ли да казваме за различните изкушения в
живота ни, че такава е била Божията воля?
– Не, нека не бъркаме Божията воля с изкусителя и с това,което той причинява. Бог оставя дявола свободен да изкушава човека до определена степен, и оставя човека свободен да върши доброто или злото. Бог обаче не е виновен за злото, което човек ще извърши. Иуда, например, е бил Христов ученик.
Можем ли да кажем, че е било Божия воля да стане предател?
Не, но самият Иуда е позволил на дявола да влезе в него. Някой си казал на един свещеник: „Отче, прочети една заупокойна молитва за Иуда“.С това все едно че казал: „Ти, Христе, си несправедлив. По Твоя воля Иуда Те е предал, затова сега му помогни“.
Малобройни са случаите, в които Бог допуска благочестиви хора да претърпят изпитание, за да дойде на себе си някой друг, който има безнравствен живот и да се покае. Такива хора имат двойна награда. Така Бог дава възможност на други, ко¬ито преживяват изпитания, тъй като имат да изкупуват грехове в този живот, вместо неразумно да се оплакват, да се поучат от търпението на онези, които, въпреки че не са сгрешили, страдат, но не роптаят. Да предположим, че един много добър, много благочестив баща се намира у дома си със своето семейство и внезапно става земетресение и къщата пада, затиска цялото семейство и след страшни страдания всички умират. Защо Бог е допуснал това? За да не роптаят другите, които имат вина и биват наказани.
Затова ония, които имат пред очите си големите кръстове на праведниците, никога не се разстройват за своите малки изпитания. Виждат, че макар да са съгрешили в живота си, страдат по-малко от праведниците, затова като добрият разбойник си казват (виж Лук. 23:29 и надолу): „Тия нищо не са направили и страдат толкова, а какво ли трябва да изстрадаме ние?“ За съжаление обаче някои приличат на разбойника, разпнат от лявата страна на Христа, и казват „Вървяха с кръста в ръка и пак не им се размина!“
Има и случаи, които са много редки, в които Бог от любов допуска големи изпитания да постигнат някои избрани подвижници, за да ги увенчае. Това са подражателите на Христа. Виждаме при света Синклитикия, тъй като помагала на много души с наставленията си, дяволът се опитал да й попречи в това й дело. За три години и половина останала без глас от болестта си.
В други случаи някой действителен Христов подражател
проси от Бога да прости прегрешенията на събратята му, да ги избави от Своя справедлив гняв и да бъде наказан той вместо тях, въпреки че сам той не е виновен. Такъв човек е в много близко сродство с Бога и Бог силно се трогва от тази голяма и благородна любов на Своето чедо. Освен че изпълнява желанието му и дарява прошка на чуждите прегрешения, позволява му да приеме и мъченическа смърт според настоятелната му молба. Едновременно с това обаче му приготвя и най-хубавия царски палат в рая, с още по-голяма слава, понеже много хора са го онеправдали, тъй като са го осъждали според това, което са виждали, мислейки си, че Бог го наказва за собствените му грехове.“

Св. Паисий Светогорец