Да следваме Христа

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Да следваме Христа

След като създал всички животни на света, най-накрая Бог сътворил и човека по Свой образ и подобие. Но понеже го сътворил със собствена воля и власт, не насилва никого към спасение. Приканва всички ни към спасение, но по наша воля, а не насила. Защото казва: Който иска да се спаси, да върви след Мен, да не отива сам във вечна мъка заради светските наслади.
Защото който е блудник, завистлив, грабител, пияница, той върви не след Христа, а след волята си и затова ще влезе не в Небесното царство, а във вечната мъка. Защото кой каквото прави, това и ще намери. А който обича Бога и душата си, трябва да се отрече от своята воля ­ от завист, омраза, гордост, пиянство, блудство, обиди, грабеж и други подобни. И това ще означава отричане от себе си. Защото тялото иска да яде и да пие, да спи, да граби и да върши разни други грехове. И който не се отрече от тези дела, не може да върви след Христа.
След Христа върви само онзи, който е взел на себе си Христовото търпение и Неговия кръст. Защото от Кръста разбрахме високата Божия мъдрост. С него Христос победи светската мъдрост и потъпка смъртта, като се разпна на него. Както казва апостол Павел: Христос е сила Божия за спасение на всеки вярващ в Него (ср. Рим. 1:16). И казва още: Не се хваля с нищо друго, освен с Христовия кръст, чрез който човешкият род се избави от дявола (ср. Гал. 6:14), и проповядвам Христа, Който за евреите е съблазън, за елините ­ безумство, а за християните е Божия сила и премъдрост (ср. 1Кор. 1:23-24). Защото Кръстът, който изглежда на друговерците като нещо глупаво, превъзхожда цялата световна мъдрост и сила. Това го направи честния Кръст, чрез който получихме спасение. Затова и Христос избра неуки, слаби и бедни хора за апостоли, за да посрамят мъдрите на света и да покажат Божията мъдрост и сила (ср. 1Кор. 2:26­30).
Ето това е висока и широка мъдрост и дълбоко знание. Който признава тази сила, трябва да живее чисто. Както казва апостол Павел: “Братя, пазете се от блудство, нечистота, страсти, похоти и сребролюбие, което е второ идолослужение. Защото заради тези неща Божият гняв иде върху нас” (ср. Кол. 3:5-6). А колкото повече пренебрегваме телесните желания, толкова повече укрепва душата, която винаги се бори с тялото и тялото ­ с нея. И както един слуга не може да угоди на двама господари (вж. Мат. 6:24), така и човек не може да угоди и на тялото, и на душата, тъй като се противопоставят помежду си.
Затова, ако искаме да угодим на Бога и на душата си, да оставим телесните желания и да вземем кръста си, тоест да живеем чисто, да търпим всяко зло и да мрем за доброто и правдата, както Христос умря за нас и както апостолите и мъчениците умряха за Христа. Както апостол Павел казва за себе си: „Аз нося на тялото си Христовите скърби, търпение и други беди, които претърпях от евреите и елините за изповядването на Христа“ (ср. Гал. 6:17). Към каквото търпение приканва и нас и казва: „Братя! Бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа“ (1Кор. 4:16). Затова трябва да го слушаме и да вървим след Христа като овце след добрия пастир (Иоан. 10:11), както казва и Сам Христос: Който Ми служи, нека Ме последва, и който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлина и вечен живот. И дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител (Иоан. 12:26; 8:12).
Но ако искаме да следваме Христа, трябва да живеем така, както проповядваха апостолите, и да се придържаме към това, което светите отци постановиха. Защото Христос им даде власт, каквото свържат, да бъде свързано, и каквото развържат, да бъде развързано (вж. Мат. 18:18; ср. Иоан. 20:23). И който слуша тях, слуша Христа, а който се отрича от тях, се отрича от Христа (вж. Лук. 10:16).
Затова трябва да вярваме добре, както проповядваха апостолите и утвърдиха с много чудеса нашата православна вяра, за която сме длъжни да търпим и до смърт, ако възникне нужда. Сега няма мъчители, които да убиват за християнската вяра. Достатъчно е само да отсечем от себе си телесното угаждане и грешните нечистоти, и Бог и за това ще ни прослави в Небесното царство, както прослави мъчениците и както просвети свети Атанасий, който претърпя много беди и гонения от еретиците за нашата православна вяра.
Ето, като виждаме сами, че всички праведници са се прославили заради своето търпение, не бива да скърбим при сиромашия или при някоя друга беда, а трябва да се радваме; защото ще имаме голяма награда в Небесното царство.
Затова нека и ние да търпим всички беди, които ни се случват, и да не се гневим на онези, които ни обиждат, а да ги обичаме. Защото, когато те мъчат тялото ни, тогава се спасява душата ни, която ще получи за търпението си големи блага от Бога, радост и веселие, където ще се весели винаги с нашия Господ Иисус Христос. Нему слава във вечните векове, амин.

ЗА БОЖИЯТА МАЙКА

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ЗА БОЖИЯТА МАЙКА

„Когато душата е в Божията любов, колко хубаво  е всичко тогава,колко мило и колко радостно.
Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.
Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая.
Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.
И ако Тя е останала жива, то това е само защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ.
Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й.
Любовта Й е била съвършена. Тя обичала безмерно Своя Син и Бог, но е обичала и хората с велика любов. И какво е преживяла, когато същите тези хора, които Тя така много е обичала, и на които до края е желаела спасението, са разпънали Нейния Възлюбен Син.
Ние не можем да разберем това, защото у нас е малко любовта към Бога и към хората.
Както любовта на Майката Божия е безмерна и непостижима, така и скръбта Й е безмерна и непостижима за нас.
+ – + – + –
О, Пречиста Дево Богородице, кажи на нас,
Твоите деца, как, живеейки на земята, си обичала Своя Син и Бог.
Как се е веселил духът Ти в Бога, Твоя Спасител.
Как си гледала прекрасното Му лице и си мислела, че това е Този, на Когото служат със страх и любов всички небесни сили.
Кажи ни какво е чувствала душата Ти, когато си държала на ръце дивното Дете.
Как си Го възпитавала.
Как е скърбяла душата Ти, когато три дена си Го търсила с Йосиф в Йерусалим.
Какви мъки си преживяла, когато Господ е бил предаден на разпятие и е умирал на Кръста.
Кажи ни каква е била радостта Ти при Възкресението или как е тъгувала душата Ти след Възнесението на Господа.
Душите ни се стремят да знаят за Твоя живот с Господа на земята, но Ти не си пожелала да предадеш всичко това чрез слово, а си покрила Своята Тайна с мълчание.
+ – + – + –
Много чудеса и милост съм видял от Господа и Божията Майка, но не мога да се отплатя за тази любов с нищо.
Какво да въздам на Пресвятата Владичица за това, че Тя не се погнуси от мен в греха ми, но милостиво ме посети и вразуми.
Аз не съм Я виждал, но Светият Дух ми даде да Я позная чрез думите Й, изпълнени с благодат, и духът ми се радва, и душата ми се стреми към Нея с любов, така че само споменаването на името Й е сладко за сърцето ми.
Когато бях млад послушник, веднъж се молех пред иконата на Божията Майка и Иисусовата молитва влезе в сърцето ми, и сама започна да се произнася.
А веднъж в църквата слушах да четат пророчествата на Исаия и при думите: „Умийте се и бъдете чисти” (Ис 1,16) помислих: Може би Божията Майка е сгрешила някога, макар и само в мисълта Си”. И Чудно, в сърцето ми заедно с молитвата един глас ясно каза: „Божията Майка никога не е съгрешавала дори в мисълта Си”. Така Светият Дух засвидетелства чистотата Й в сърцето ми. Но по време на земния Й живот е имало известна непълнота и безобидните грешки на несъвършенството.
Това се вижда от Евангелието, когато Тя, връщайки се от Йерусалим, не знаела къде е Синът Й и Го търсила три дена заедно с Йосиф. (Лк 2,44-46).
+ – + – + –
От младите си години обичах мисълта: „Господ се възнесе на небето и ни очаква при Себе Си.”
Но за да бъдем с Господа, трябва да сме подобни на Него, да сме подобни на деца – смирени и кротки – и да Му служим. Тогава, по думите на Господа: „Където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга”, и ние ще бъдем с Него в Царството небесно.
Но сега душата ми е твърде мрачна и унила и не мога да се издигна с чист ум към Бога, и нямам сълзи да оплаквам злите си дела; изсуши се душата ми и се умори от мрачния живот.
О, кой би запял песента, която обичах в младините си, за това как Господ се възнесе на небето и колко много ни обича, и с какво желание ни очаква при Себе Си. Бих слушал тази песен със сълзи, защото душата ми тъгува на земята.
Какво стана с мен? Как изгубих радостта си и ще я намеря ли отново?
Плачете с мен всички зверове и птици. Плачете с мен, лес и пустиня. Плачете с мен всички Божии създания и ме утешете в моята мъка и печал.
Ето за какво си мисли душата ми: ако аз обичам толкова много Бога, а душата ми скърби така силно по Него, то колко ли голяма е била скръбта на Божията Майка, когато Тя е останала на земята след Възнесението на Господа.
Тя не е предала с думи скръбта на душата Си, ние знаем малко за Нейния живот на земята, но трябва да мислим, че не бихме могли да разберем пълнотата на любовта Й към Своя Син и Бог.
Сърцето на Божията Майка, всичките Й мисли и цялата Й душа са били изпълнени с Господа. Но на Нея е било дадено и друго: Тя обичала народа и пламенно се молела за хората, за Божия народ, да ги укрепи Господ, и за целия свят, всички да бъдат спасени. Тази молитва е била Нейната радост и утеха тук на земята.
Ние не постигаме в пълнота любовта на Божията Майка, но знаем, че колкото повече е любовта, толкова повече са страданията на душата;
колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е познанието;
колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата;колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът.Никой от нас не достига пълнотата на любовта на Божията Майка и ние се нуждаем от покаянието на Адам, но, както ни учи Светият Дух в Църквата, макар и отчасти, ние разбираме Нейната любов.

/св.Силуан Атонски/
Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света Гора, Атон, 2006