Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“

Какво бихме пожертвали заради Бог?

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Аз не мога да отида в храма, защото е студено или горещо, дъжд или сняг. Аз ще се помоля по-добре в къщи. –Но чудно! Същият човек е готов да отиде на стадиона и под открито небе в дъжда да подкрепя своя отбор, до припадък да копае в градината, цяла нощ да танцува в дискотеката- и само до Божия дом няма сили в него да иде! Времето е само оправдание на неговото нежелание. Нима може да се смята, че Бог ще чуе молитвата на човек, който не желае да пожертва и нещо малко заради Него?
Свещеник Даниил Сисоев
(facebook- Дивное Дивеево)

Св. Лука Кримски – ЗА ЕДИНСТВОТО НА ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА

Posted Leave a commentPosted in Без категория
                                           ЗА ЕДИНСТВОТО НА ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА

Ние, православните, вярваме в Една Църква, а всички сектанти не вярват в нея, те са зачеркнали и отхвърлили този член от Символа на вярата: “Вярвам в Една Света Съборна и Апостолска Църква”.

На какво се основава нашата вяра в Една Църква? Разбира се, на Свещеното Писание, защото св. апостол Павел казва в Посланието до Ефесяни, че Бог е поставил Господ Иисус Христос за Глава на Църквата, която е Негово тяло. Помислете, една глава може ли да има много тела, дори безброй много? Ако всички секти се наричат църкви, то колко църкви има?
Бях ви казал, че само в Америка има повече от двеста църкви.
А Господ е говорил за Една Църква, Господ е казал на апостол Петър: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ù надделеят (Мат. 16:18). Той не е казал “ще съградя Църквите Си”, а: ще съградя Църквата Си – една-единствена Църква.
Господ Иисус Христос ни е говорил за Една Лоза, от корените на Която се храни Неговата Църква, и тази Гроздова Лоза е Сам Той. Той ни е говорил за една овча кошара. Какво, да не вярваме ли на Христовите думи? Да не вярваме ли в това, че една е овчата кошара, Една е Лозата – Христос?
А говорейки за Гроздовата Лоза, Господ е казал страшни за сектантите думи. Казал е, че на Нея ще има изсъхнали клони, които ще се отчупят от тази Истинска Гроздова Лоза, че ще ги съберат, ще ги хвърлят в огън и те ще изгорят. Не е ли страшно да бъдеш изсъхнала и отчупила се клонка, не е ли страшно да бъдеш изсъхнал и откъснал се лист от Гроздовата Лоза, който вятърът отнася в праха и калта? Това наистина е страшно! А сектантите не ги е страх.
Всяка секта нарича себе си църква, а сектите са изключително много. Какво, разделил ли се е Христос, станал ли е глава на много отделни секти? Не, разбира се; Едната Глава има едно тяло – Светата Съборна и Апостолска Църква. Това трябва да помним всички ние и всички онези, които могат да бъдат съблазнени от сектантски учения.
Сектантите казват: “Господ е казал: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:20)”. Те казват, че можем да се спасим във всяка вяра, във всяка църква. О, колко лъжа и заблуда има в тези думи! Мисля, че и самите сектанти няма да кажат, че можем да се спасим и в мюсюлманската, и в иудейската църква. Говорейки така, те имат предвид своите секти. Те казват, че можем да се спасим във всяка вяра, а колкото секти има, толкова и вери, и тези техни вери са несъгласни една с друга. Това несъгласие достига до такава степен, че в Англия и Америка има секти, които отричат всички тайнства, дори Тайнството на кръщението. Такава е сектата на квакерите, или “приятелите”, както се наричат самите те. От цялото Евангелие квакерите запазват само нравственото учение на Господ Иисус Христос: те вършат много добри дела. Но и сред мюсюлманите има много добродетелни хора.
Нашата християнска вяра се отличава от всички други вери именно с това, че в основата ù стоят Тайнствата, установени от Самия Иисус Христос. Не Той ли е казал на Никодим: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Иоан. 3:5). А на Своите апостоли е казал същото с други думи: който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:16).
И така, отхвърлящият Тайнството на кръщението, не е християнин.
Не е ли казал Господ, че който не се причастява с Неговите Тяло и Кръв, който не вкусва Божия хляб, който слиза от небесата, той няма място в Царството Божие? (Иоан. 6:50-51). А квакерите отхвърлят Тайнството Причастие.
Има секти, които отричат дори троичността на Бога.
Помислете, могат ли да се спасят подобните на тях сектанти, църква Христова ли са те, тяло на Иисуса Христа ли са, Господ ли оглавява тяхната секта? О, не, не.
В своето отричане на Църквата сектантите се позовават на думите на Свещеното Писание, които сега ще ви прочета: истина… ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:19-20). Те казват: “Защо трябва да ходим в Църквата, защо са ни вашите храмове, защо са ни вашите свещеници и епископи? Господ не е ли казал, че където са събрани двама или трима в Негово име, и Той е посред тях?” Имат ли право да говорят така? Вникнете в тези думи и вижте към кого са насочени те. Тези думи са били предшествани от други Христови думи, отправени непосредствено към Неговите апостоли: истина… ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен. Това се отнасяло за апостолите. Ако двама от вас, Моите апостоли, Моите братя, Моите приятели се съгласят да просят нещо от Небесния Отец, то ще им бъде дадено.
Нима можем да мислим, че молитвата на двама или трима нечестиви и грешни хора, събрали се в името на Иисуса, ще има същата сила, каквато има молитвата на двама или трима апостоли – Христови приятели? Не, разбира се. Става дума за истинските чеда на Христовата Църква.
А какво значат думите: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20)? Нима тези думи значат, че няма нужда да ходим в храма, нима чрез тях се отрича Христовата Църква? О, съвсем не, разбира се.
За кого говори тук Господ? Тези думи са били отправени пак към апостолите. Но в тяхно лице Той е говорил на всички, които следват светите апостоли, които принадлежат на Светата Съборна и Апостолска Църква. Говорил за това, че ако двама или трима християни се съберат в някой дом в Негово име, за да четат Свещеното Писание и да се поучават в словото Божие, то и Той ще бъде сред тях.
Ще кажа още нещо, мога да разширя тълкуванието и разбирането на тези Христови думи. Ще кажа, че ако някой от нас, християните, беседва с невярващи за Христа, за извършеното от Него спасение на човешкия род, то Христос ще бъде ли посред вас? Това не значи ли, че вие сами ще бъдете Христова Църква? Не, разбира се. Нелепо е да тълкуваме така тези Христови думи. С тях Христос просто е искал да каже, че където говорят за Него, където вършат дела в Негово име, и Той е там.
Ще кажа още нещо: зная, че и сред мюсюлманите, и сред евреите има много благочестиви и добри хора. Мюсюлманите имат свои, почитани от тях светии, имат и разкази за тези светии. Какво, ще кажем ли, че Христос е напълно безразличен към тях, че Христос няма нищо общо с тях? Не, няма да кажем; не можем да кажем така, защото знаем думите на св. Петър, на които се позовават и самите баптисти. От десета глава на Деяния апостолски знаем такива думи, казани от апостол Петър: „Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е” (Деян. 10:34-35).
Къде е казал тези думи апостол Петър? В дома на римския стотник Корнилий, езичник, чиито молитви Бог чул и си спомнил многото извършени от него милостини. Веднъж по време на молитва той видял Ангел, който казал: “Твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом” (Деян. 10:4-6). И при него дошъл Петър, който проповядвал Христовото Евангелие, кръстил го с целия му дом и казал тези току-що прочетени от мен думи. А сектантите се позовават на тази глава, като казват, че Църквата съвсем не е необходима, че можем да се спасим и извън нея, както се спасил стотникът Корнилий. Но нима в това няма дълбоко недомислие? Нима не е ясно, че на стотника Корнилий, чието благочестие и добри дела били приятни на Бога, не достигало много: не му достигало кръщение, не му достигало просвещение със Свещеното Писание, не му достигало познание за Господ Иисус Христос, не му достигало причисляване към Светата Съборна и Апостолска Църква? И ако не беше дошъл Петър, неговите молитви, неговият пост, неговите добри дела не биха били достатъчни, за да го спаси. Виждате ли как сектантите изкривяват Свещеното Писание?
Ще ви прочета и страшните Христови думи: „мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22-23). На Страшния съд ще застанат и сектантите, поругавали се над Христовата Църква, ще застанат и ще Му кажат: не ли в Твое име се събирахме и преломявахме хляб; не вършехме ли добри дела, не проповядвахме ли Твоето Евангелие? Но Господ ще им каже: “Не ви познавам, защото вие раздрахте Моята дреха, извършвайки тежкия грях на църковния разкол.”
В предишната беседа ви говорих колко страшен е този грях, как са го оценявали светите Отци, как са говорели, че грехът на църковния разкол и отстъплението от Църквата е толкова голям, че не може да бъде умит дори и с мъченическа кръв. Те няма ли да се страхуват да застанат на Христовия Съд? Това е тяхна работа; а наше дело е да вярваме в Светата Апостолска Църква.
За нас е достатъчно да знаем, че ние сме листа, пръчки от Гроздовата Лоза, Която е Сам нашият Господ Иисус Христос. Да помним за едната овча кошара, да помним за едното тяло, чиято Глава е Сам Христос. В Своята велика първосвещеническа молитва Господ Иисус Христос се молел така: Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние (Иоан. 17:11). Христос просел от Своя Отец всички християни да бъдат едно, както Той е едно със Своя Отец.
Сектантите не искат и да чуят за това, те раздират Христовата дреха, Едната Църква не им е необходима, за тях не е страшно, че техните секти са безброй. Те не се замислят над това, че сами постъпват като тръстика, люляна от вятъра, защото ние знаем, че сектантите, особено баптистите, често преминават от една секта в друга. Баптистите преминават от секта в секта, като има такива, които кръщават децата си, и такива, които не кръщават децата си. Знаем, че и самите баптисти са се разделили. А където има разделение, там не е Христос, защото разделението е от дявола.
Всяка секта смята за истинно и правилно само своето учение, всяка критикува и отхвърля учението на другите. Нима истината не е една? Нима е възможно истината да се е разделила на стотици отделни малки истини? Гордостта, самопревъзнасянето, самонадеяността карат сектантите да отстъпват от Светата Църква. Те дори не могат да се обединят помежду си, защото как да се обединят баптистите с адвентистите, с петдесетниците, с йеховистите или със съботяните? Те не могат да се обединят, но винаги остават разделени.
Ние знаем, че истината е една, че Христос не се е разделил, че не могат да съществуват хиляди отделни църкви, че Господ е основал Една Света, Съборна и Апостолска Църква.
Ето, разказах и разясних защо ние, православните, изповядваме единството на Църквата, и ще продължа да говоря за това защо Църквата се нарича не само Една, но и Света и Апостолска. Трябва още много да се говори за това, което е твърде важно: нито една секта няма свои законни епископи и свещеници; те имат единствено самозвани презвитери. Но за това може много да се говори и аз не мога да ви откъсвам от вашите задължения и грижи.
Да вразуми всички вас Господ, молил се всички ние да бъдем едно, както Той е едно със Своя Небесен Отец. Амин.

Автор : Св. Лука Войно – Ясенецки

Св. Йоан Златоуст за хомосексуализма в неговото време

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Св. Йоан Златоуст за хомосексуализма в неговото време

xrusostomos metewraИз Четвърта беседа върху Послание до римляни (PG 60, 417 sq.)

Но още не съм споменал за върха на злото, нито съм разкрил главната част на бедствието, тъй като често, когато се канех да го кажа, се изчервявах, а често се и срамувах. Кое е всъщност това? Вече трябва да се осмелим и да го кажем. Освен това, би било голямо малодушие, когато трябва да изкореним някое зло, да не се осмеляваме дори да говорим за него, сякаш мълчанието само по себе си ще излекува заболяването.

Затова няма да мълчим, дори ако се наложи безброй пъти да се засрамим и да се изчервим. Защото лекарят, когато трябва да почисти замърсената рана, нима се отказва да употреби нож или да бръкне с пръст до дъното на раната? Така че и ние няма да спрем това слово, защото заразата е още по-лоша.

А кое е злото? В живота ни е навлязъл един странен и противозаконен копнеж. Налегна ни болест тежка и неизлечима, разрази се по-лоша от чума. Измислиха ново и страшно беззаконие, защото то променя не само човешките, но и природните закони. Така блудството стана дребна работа и то вече се определя, като обикновен разврат. И както при страданията, когато дойде много силна болка, тя надвива впечатлението от предишната, така и прекаленият размер на тази сквернота прави непоносимото да не изглежда вече като непоносимо, тоест разврата с жена.

Защото изглежда, че е прекрасно да може да се измъкне човек от тези мрежи и има опасност занапред женският пол да стане излишен, щом като младежите заместват всичко онова, което принадлежи на жените. И не е само това злото, но и с голяма волност се одързостяват към такъв разврат и беззаконието се е узаконило. Така че никой не се страхува и не трепери. Никой не се срамува и не се изчервява, но дори се гордеят за тези жалки действия, а благоразумните се смятат за глупави и онези, които се стремят да ги вразумят, уж били заблудени. И ако са по-слаби, ги бият, а ако са по-силни – осмиват ги, подиграват ги и ги засипват с безброй хули. С нищо не могат да помогнат нито съдилищата, нито законите, нито възпитателите, нито бащите, нито слугите, нито учителите.

Защото успяха едни да покварят с пари – такива се интересуват как да спечелят някоя пара. А онези, които са по-разумни и се грижат за спасението на душите си, щом веднъж са им показали доверие, едни от тях много лесно ги приспиват и мамят, а други пък се страхуват от силата на безнравствените хора. Впрочем, по-лесно би се избавил някой, когото са заподозрели, че се стреми към царската корона, отколкото да се измъкне някой от ръцете на онези мерзавци, ако се опита да избави децата от тях.

Така насред градовете, сякаш са някъде в голяма пустош, мъже с мъже вършат разврат. Които пък са избегнали тези клопки, трудно ще избегнат обаче злословията от онези, които вършат подобни безобразия.

Първо, защото са твърде малко и затова лесно биха могли да останат незабелязани сред множеството на вършещите злини; и второ, защото самите онези мерзавци и мръсни бесове, като не могат по друг начин да навредят на тези, които не са им обърнали внимание, се опитват да ги накажат по този начин. Защото, като не са могли да ги наранят смъртно, нито да засегнат самата им душа, стремят се да накърнят поне похвалата за тяхното благоразумие, която тези хора получават от обществото, и да развалят добрия им образ.

Затова и чух, че мнозина се изненадват как досега не е завалял огнен жупел, как градът ни още не е изпитал онова наказание, което е понесъл Содом, макар и да е заслужил много по-тежко наказание, защото не се вразумяват дори и от злините, постигнали содомци? Но макар че онова селище вече две хиляди години крещи с вида си по-силно и от човешки вик към цялата вселена, за да не дръзне някой да върши подобен грях, не само не е намалял стремежът им към този грях, но са станали и по-нагли, все едно че спорят и се борят с Бога; и се опитват на дело да докажат, че колкото повече Той ги заплашва, те толкова повече ще бъдат привързани към тези злини.

Наистина, как не се е случило нещо такова, макар че се вършат тези содомитски грехове, а не се налага наказанието на содомци? Защото тях ги очаква друг, още по-изгарящ огън и безкрайно наказание. От друга страна, макар и хората след потопа да са вършили много по-големи злини от онези, които бяха наказани с потопа, след това не се е случило да има такъв пороен дъжд и потоп.

И тук причината е същата. Защо наистина първите хора, когато нито съдилища са имали, нито страх от владетелите е имало, нито закон да ги заплашва, нито толкова пророци да ги връщат в правия път, нито страх от наказание в ада, нито надежда за вечното царство, нито познание за истината, нито чудеса, които могат да възкресят и камъните – как тогава те, които не са имали нищо от изброеното, са били наказани толкова строго за греховете си, а сегашните, които участват във всичко това и живеят сред страха от божествените и човешките съдилища, до днес още не са наказани със същите наказания, макар да са достойни за още по-строго наказание? Следователно, не е ли ясно и за едно дете, че им се готви по-строго наказание? Защото, ако ние така се ядосваме и възмущаваме, как Бог, Който се грижи за всичко и особено за човешкия род, и се отвращава и силно мрази злото, би понесъл да се извършва това без наказание?

Не е така, не! Но Той ще протегне срещу тях всемогъщата Си десница, ще нанесе неустоим удар и страданията на онези мъчения ще са толкова страшни, че в сравнение с тях нещастията на содомци ще изглеждат смешни. Защото тези с мръсните си плътски сношения кои варвари и кой животински вид не са задминали?

При някои от безсловесните животни има много силен полов нагон и неудържимо желание за сношение, което прилича на някаква лудост. Но при тях не се наблюдава това влечение на мъжко към мъжко и си остават в границите, които природата им е поставила. И хиляди пъти да се увеличи нагонът им, те все пак не прекрачват законите на природата. А тези, уж разумни същества, които са се запознали с божественото учение и учат дори другите какво трябва и какво не трябва да правят, които са слушали Писанията, дошли от небето, самите те с проститутките не завързват връзки толкова лесно, колкото с младежи. Сякаш не са човеци, сякаш няма Божи промисъл, който наказва престъпленията, но все едно някакъв мрак е завладял всички и вече никой нито вижда това, нито ги чува – до такава степен се одързостяват във всяко отношение и при това с толкова голяма ярост. А бащите на развращаваните деца мълчаливо търпят това и нито изчезват заедно с тях, нито мислят как да поправят злото. Защото дори да трябваше да закарат децата си в изгнание в чужбина заради тази страст – било по море, било на някой остров, било на необитаема земя, било във вселената над нас, не би ли трябвало да се постараят и да направят всичко, така че да не се внасят тези срамотии? И ако някъде има някое село, нападнато от тежка болест, например холера, няма ли да отведем оттам синовете си, дори те там да печелят много добре и здравето им все още да е добро? Сега обаче, когато навсякъде има такава голяма поквара, ние не само водим децата си към тази пропаст, но и онези, които искат да ги освободят, ние ги пропъждаме, сякаш те носят бедите. Наистина, какъв гняв и какви мълнии заслужава цялото това поведение, когато се стремим да поправим думите на предупреждаващите и да ги „изчистим“ с мярката на светската мъдрост, а душата, която лежи в блатото на разврата и непрекъснато се разлага, не само я пренебрегваме, но и когато пожелае да се поправи, ние й пречим?

И нима някой ще дръзне да каже, че е възможно тези, които са затънали в такива грехове, да се спасят? Как да се спасят? Защото тези, които са избегнали страстта на разврата, онази тиранична любов, която разрушава всичко (макар че са малцина тези), те обаче не избягват жаждата за богатство и слава. А повечето от тях са обладани и от тези последните страсти, но и на страстта на разврата се отдават с огромен устрем.

Превод: проф. Иван Ж. Димитров

https://dveri.bg/wchxa

МАТЕМАТИКАТА В БИБЛИЯТА

Posted Leave a commentPosted in Без категория

МАТЕМАТИКАТА В БИБЛИЯТА

Ернст Енгли

Преди много години един велик математик на име Иван Панин направи някои впечатляващи открития относно библейската математика. Панин беше гений в математиката. Той беше признат за един от десетте мъже в неговата област по целия свят на времето си. През 1882 година той се дипломирал в университета Харвард. Малко след дипломирането си станал християнин. Знаел перфектно гръцки и еврейски език. Нито гръцкият, нито еврейският имат числа, но вместо това използват букви от азбуката си, за да представят цифрови стойности. Знаейки това, Панин започнал да замества цифрови стойности с букви, докато изучавал Библията. Докато изучавал заместените числа, той бил учуден от невероятно детайлният математически дизайн, който изпъквал пред него. Запленен, той продължил изучаванията си! Колкото по-дълбоко навлизал в Библията, толкова повече бил убеден, че математиката би могла да отключи някои дълбоки тайни в тази велика Книга.

Стих по стих, глава по глава, книга по книга, цялата Библия е написана със същия невероятен математически дизайн, който стои много над способността на физическия ум да го създаде. Този вид дизайн вероятно не би могъл да бъде завършен от човешкия ум.

Тогава Панин започнал да проучва спорните стихове в Библията. Стихове, които някои учени отхвърлят въз основа на твърдението, че някои „прекалено усърдни” преписвачи са ги добавили. Много библейски учени например отхвърлят пасажа Марк 16:9-20, защото смятат, че тези стихове липсват в някои главни манускрипти. Според изследването на Панин тези стихове съдържат същия невероятен математически дизайн.

Панин свидетелства, че неговата работа без съмнение доказва, че Библията е написана по разработен математически модел, който изключва всякакъв шанс или случайност. От тогава насам, до неговата смърт през 1942 година, Панин прекара времето си, доказвайки чрез математиката истинността на Библията. Всички знаем, че математиката е точна наука. Тя не може да бъде фалшифицирана!

Базирайки се на проучването си, Панин направи следните твърдения:

№ 1: Нито едно човешко същество не би могло да напише Библията!

№ 2: Математическият дизайн на самото Писание е бил извън досега на човешкия ум. Той бил награден от Фондация ”Нобел Рисърч” за математическото му проучване на Библията. За да подкрепи твърдението си пред Фондацията, той представил 43 000 листа с доказателства, съдържащи неговата работа! Твърдението му пред същата фондация било следното: „Святата Библия е непогрешимото Божие Слово!”

От Фондация ”Нобел Рисърч” му отговорили: „Колкото по-дълбоко навлизаме в нашите изследвания, ние намираме поразителни доказателства в полза на вашето твърдение!”

След това Панин отправил предизвикателство чрез нюйоркския вестник „Сън” към девет известни „библейски критици” по негово време публично да опровергаят неговото твърдение. Когато абсолютно никой не приел предизвикателството му, той отправил същото предизвикателство посредством всички водещи вестници по света, за да може всеки публично да опровергае неговото твърдение! Предизвикателствата бяха отправени преди повече от 60 години, но до днес никой не се е появил да опровергае тези твърдения.

Доктор Панин твърдеше, че математически” доказва, че всичките 66 книги от нашата Библия са написани от Бог! Независимо, че човешка ръка е написала думите в Библията, Бог е Този, който ги диктува! Нашата Библия твърди същото: „…защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух” (ІІ Петрово 1:21).

Д-р Иван Панин доказва в трудовете си, че числата са методът, който Бог използва, за да защити истинността на Своето Слово, Библията. След дългогодишна работа д-р Панин доказа, че Библията е защитена от система от числа, и ако Словото се промени по някакъв начин, системата ще бъде прекъсната, което ще покаже, че се извършва фалшификация. Д-р Панин каза: „Библията е конструирана по чудесен числов дизайн във всеки възможен детайл; така че този дизайн не може да произхожда от човек, нито пък може да бъде осъществен от човек; числовата система, по която е изградена, е подобна на математическата схема, наблюдавана в природата, в небесата горе, или на земята около човека. И този числов дизайн застрахова текста от грешки и прибавяне; твърде подобно на начина, по който дизайнът на банкнотите е защитен от фалшификация. И както монетоброячната машина автоматично пресмята монетите, така и числовата система автоматично проверява собствената си сметка.”

През 1908 година пастор А. Б. Кинг каза относно работата на д-р Панин: „Един факт, скрит през вековете от църквата, сега е открит на д-р Иван Панин и изисква признание от вселенската Църква като най-важният. Тези, които са били наскърбени от многото атаки срещу Писанието, могат сега, предвид това откритие, да се присъединят в хваление към Бог. Врагът дойде като потоп, но Господ постави знаме в ръцете на нашия брат и всички християнски войници трябва да се обединят около него.

Веднъж видях голямо цъфтящо дърво край коритото на една река. Водата беше измила достатъчно от коритото, за да изложи на показ мрежата от преплетените корени, подкрепящи гигантското дърво.

Библията е величествено Дърво на живота, посадено край поток от жива вода.

Копаейки дълбоко за истини от Писанието, г-н Панин открил, че колкото повече копаел, толкова по-сигурен ставал, че скъпоценната почва, която преобръщал, била изцяло изпълнена с корени, които той нарекъл библейски числа. Той открил, че отделно от нейните открити факти и поучения, Библията, като истинско здание, има математическа основа и надстройка, която лежи върху основата и прониква във всяка една от 66-те книги, във всяка глава, често дори и в отделните стихове в еврейския език.

Само изреждането на числовите примери, които г-н Панин привежда от еврейски и гръцки език, дава доказателства за неговите томове от факти, като буйната бучаща Ниагара.”

Д-р Панин научно доказа, че не е възможно Библията да бъде написана само от обикновени човешки същества, но че тя е свръхестествена, боговдъхновена, дадена от Бога книга! Д-р Панин доказа, че Библията има печат, който е предпазва от подправяне. Ако подправите Библията под каквато и да е форма, вие ще разчупите печата. Печатът е поставен в самата Библия, под повърхността, извън обикновеното око. Печатът има предназначението на воден знак. Под повърхността на голяма част от произведената хартия хората поставят невидим воден печат. Водният печат не може да бъде видян с просто око. Той се показва само, когато някой го освети с инфрачервени лъчи. Бог постави невидим воден знак, или печат под повърхността на Своето Слово и математиката е инфрачервената светлина, която го излага пред нашите очи.

Печатът или водният знак е ЧИСЛОТО СЕДЕМ (7). Числото седем е наречено „съвършеното число”. Същият печат е скрит под повърхността на гръцкия и еврейски текст на Библията не само на няколко места, но буквално навсякъде. Стих след стих, глава след глава, където и да се погледне, се вижда свидетелство, че Библията е неоспоримото Божие Слово.

Когато се огледаме около нас, виждаме същия печат в творението. Бог подпечати работата Си върху творението с печат, или воден знак – същото число седем и кратни на седем. Например, развитието на човешкия ембрион е в точни периоди от седем. Забележете, десет периода от 28 дни, което е 4 х 7. Проверете и ще бъдете учудени от точността на този закон. Пълното нормално време е 280 дни, или 40 х 7. Библията казва, че човекът беше създаден от пръстта на земята. Човешкото тяло се състои от 14 елемента, или 2 х 7, също както земята, или пръстта! Медицината ни казва, че човешкото тяло подновява всяка клетка на всеки седем години, също така пулсът пие по-бавно на всеки седми ден. Дори слънчевата светлина е направена от седем различни цвята.

Още примери. Земята е само 49 пъти, или 7 пъти по 7 по-голяма от луната. Луната завършва обиколката си около земята на 28-я ден, което е 4 х 7. Погледнете малките птици: защо яйцата на домашната кокошка – в инкубатор или под кокошката в гнездото, се излюпват на 21-я ден, или 3 х 7. Канарчето – за 14 дни, или 2 х 7. Патицата – на 28-я ден, или 4 х 7. Друг вид патица – на 35-я ден, или 5 х 7. Златният орел – на 35-я ден, или 5 х 7. Петнистият орел – на 21-я ден, или 3 х 7. Царският орел – на 35-я ден, или 5 х 7. Някои разновидности на пъдпъдъка – за 21 дена, или 3 х 7, други разновидности – за 28 дена, или 4 х 7. Соколът – за 28 дена, или 4 х 7. Ястребът – за 21 дена, или 3 х 7.

Проверете и ще видите, че всяка от следните птици мъти яйцата си за брой дни, които са кратни на седем. Големите разновидности на совата – за 28 дни. Другите за 21 и 14 дни. Императорският пингвин – 49 дни, другите пингвини – за 42 дни. Някои щрауси за 56 дни, други – 63 дни, но всички са кратни точно на седем. Белочелата водна кокошка 14 дни, паунът 28 дни, морската птица 21 дни, бялата яребица 21 дни, жеравът 28 дни, глухарът за 21 дни и така нататък; можем да продължим, но мисля, че схванахте картината досега. Бог постави печата си, или водния знак върху цялото творение.

За да не се чувстват пренебрегнати, нека да видим какво Бог направи за някои животни. Погледнете малката мишка. Периодът на бременност за това семейство е само 21 дни, или 3 х 7. Заекът и плъхът 28 дни, или 4 х 7. Котката 56 дни, или 8 х 7. Кучето 63 дни, или 9 х 7. Лъвът 98 дни, или 14 х 7. Овцата 147 дни, или 21 х 7.

След като видяхме тези факти, може ли някой да се съмнява, че Бог е поставил печата Си дори и върху творението? Ако Бог пази творението Си с невидим печат и воден знак, няма ли да направи същото за Словото Си? Тези неща не се случват просто така при все, че няма значение за птицата, или животното, за инкубационния период, или периода на бременност, това са брой числа, кратни на седем, но има значение за Бог.

В Писанията забелязваме, че Бог работи с човека също с периоди по седем. Когато погледнете разпределението в Библията, можете да видите седем различни периода от Божията работа с човека. Сега ние се намираме в края на шестия период. Седмият и последен период хлопа на вратата. Идващият седми период ще доведе Исус обратно на земята. Бог дори обяви седмия ден за почивка. Забележете, Божието Слово твърди, че обхватът на човешкия живот ще бъде „70 години”, тоест десет по седем.

Да се върнем обратно и да погледнем развитието на човешкия ембрион и да го видим в десет различни периода от 28 дни, или четири по седем, което прави точно нормалното време от 280 дни, или 40 по седем, или 40 седмици. Числото 40 също има значителна роля в Писанието. В цялата Библия това е Божието число на изпитание. Потопът продължи 40 дни и 40 нощи, Мойсей беше 40 дни на планината, Израел беше 40 години в пустинята, Ниневийците имаха 40 дни, за да се покаят, Христос беше 40 дни в пустинята и беше 40 дни на земята след възкресението Си.

Сега забележете как числото седем е използвано на повърхността на Писанието. На прокажения беше казано да се потопи седем пъти в реката Йордан. Ако той беше спрял на шестия път, нямаше да бъде изцелен. На децата на Израел беше заповядано на седмия ден да маршируват около Ерихон седем пъти. Поглеждайки в книгата Откровение какво виждаме? Седем църкви, седем Божии духове, седем светилника, седем звезди, седем печата, седем ангели, седем тръби, седем гърма, 42 месеца, или 6 по седем и т. н.

На науката е добре известно, че има числова схема в творението и че всичко се движи по математически закони. Чрез самия закон на математиката д-р Панин доказа, че Библията е цялостното и завършено Божие Слово. Настоящата ни Библия не е книга, която съдържа Словото на Бог, тя е Божието Слово!

Говорихме за това как числото седем беше използвано на повърхността на Писанието, но сега нека да погледнем как е използвано под повърхността, или как е използвано като печат, или воден знак, който не се вижда. Трябва да изследваме еврейския и гръцкия текст, за да видим този превъзходен печат. Те са тайнствено скрити от простото око под повърхността на оригиналния текст. Следват няколко примера, но не абсолютно всички, за тези скрити печати.

Погледнете пасажа Битие 1:1. Числото на еврейските думи е точно седем. Сега пребройте числото на еврейските букви в тези седем думи и ще откриете, че броят на буквите се разделя съвършено на седем и се умножават точно по седем. Броят на буквите в седемте думи е 28, или четири по седем! В тези примери всеки числов „факт” или „седем”, който се появява в структурата на текста, е наречен „числово свойство”.

ПЪРВО: както вече казах, числото на еврейските думи в този стих е седем.

ВТОРО: броят на буквите в седемте думи е 28, или четири по седем.

ТРЕТО: първите 3 от тези 7 думи съдържат подлога и сказуемото на изречението. Тези три думи се превеждат: „В началото Бог създаде”. Броят на буквите в тези три еврейски думи е 14, или 2 по 7. Последните четири от тези седем думи са допълнението на изречението. Те са преведени така: „…небето и земята”. Броят на буквите в тези последни четири еврейски думи е точно 14, или 2 по 7.

ЧЕТВЪРТО: последните четири еврейски думи се състоят от две допълнения. Първото е „небето”, второто е „земята”. Броят на буквите в първото допълнение е 7. Броят на буквите във второто допълнение е 7.

ПЕТО: трите водещи думи в този стих от седем думи са „Бог”, подлогът, и „небето” и „земята” – допълненията. Броят на буквите в тези три еврейски думи е точно 14, или 2 по 7. Броят на буквите в другите четири думи на стиха е 14, или 2 по 7.

ШЕСТО: най-кратката дума е в средата. Броят на буквите в тази дума и думата отляво на нея е 7.

СЕДМО: броят на буквите в средната дума и думата отдясно на нея е 7.

Сега, за да покажем същия вид печат и воден знак в гръцкия език, нека да отидем при книгата на Матей и да изследваме част от нея. Ще погледнем Матей 1:1-17. Първите 17 стиха в книгата на Матей формират сами по себе си естествено логично разделение, защото се занимават с един определен предмет – родословието на Христос. Тези първи 17 стиха от гръцкия Нов Завет се състоят от две главни части. Първата обхваща стихове 1-11, а втората – от 12-17 стих. Всяка част съдържа удивителни числови свойства в структурата на текста си.

ПЪРВО: броят на гръцките речникови думи, използвани в първите единадесет стиха, е 49, или 7 по 7. Речниковите думи могат да бъдат различни от общите думи. Например думата „и” може да бъде използвана три, или четири пъти в пасажа, но ще бъде броена само веднъж, защото се повтаря.

ВТОРО: броят на буквите в тези 49 думи е 266, или 38 по 7.

ТРЕТО: от тези 266 букви гласните са 140, или 20 х 7, а съгласните – 126, или 18 х 7.

ЧЕТВЪРТО: от тези 49 думи броят на думите, които започват с гласна, е 28, или 4 по 7. Броят на думите, които започват със съгласна е 21, или 3 по 7.

ПЕТО: от 49-те гръцки речникови думи, броят на съществителните е 42, или 6 по 7. Думите, които не са съществителни са седем.

ШЕСТО: от 42 съществителни в първите единадесет стиха броят на собствените съществителни е точно 35, или 4 по 7. Броят на нарицателните съществителни е 7.

СЕДМО: броят на гръцките букви в тези 7 нарицателни съществителни е 49, или 6 по 7. Удивително е да се забележи, че в тези 7 нарицателни съществителни има повече от 20 числови свойства.

Можем да продължим в този дух, но мисля, че вече схванахте идеята. Тези числови свойства се намират в цялата Библия, втъкани по такъв начин, че нито едно човешко същество не е способно да постави началото им. Изброих само няколко примера от две глави в Библията. Помислете сега, тези свойства се намират във всеки стих в Писанието. Невъзможно е за никой, освен за Бог, да създаде такова нещо!

Числови стойности. И в еврейския, и в гръцкия език всяка буква, дума, изречение и пасаж имат определена „числова стойност”, или „математически сбор”. Хиляди от тези „по седем”, или „свойства” се намират в числовите стойности и математическия сбор на структурата на Святото Писание.

Евреите и гърците не са използвали цифри като 1, 2, 3, 4 и т. н., за да изразят числа, защото в техните езици нямат числа. Всяка буква в азбуката им има числова стойност. Например, ако един евреин, или грък иска да напише „1”, той ще напише първата буква от азбуката си. Ако е искал да напише „2”, ще напише втората буква от азбуката си, и така нататък. Такава е била аритметиката в еврейския и гръцкия. С други думи и в еврейския, и в гръцкия език всяка буква в азбуката замества число, като в същото време си е и буква. Тъй като всяка буква има числова стойност, подобно всяка дума има числова стойност, защото всяка дума е съставена от две, или повече букви. За да научите числовата стойност на дадена дума, просто съберете числовите стойности на всички букви в думата и общият сбор ще образува числовата стойност на тази дума. Точно както всяка дума има числова стойност, такава имат и всеки параграф, изречение и книга.

Нека да погледнем някои числови стойности на известни имена в Писанието. Знаем, че числовата стойност на Антихрист е „666”: „Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест” (Откровение 13:18). Сега нека да съберем буквите в името ИСУС и да намерим Неговата числова стойност. В гръцкия език „Исус” се буквува „I-E-S-O-U-S”. „I” означава „10”, „E” символизира „8”, „S” символизира „200”, „O” означава „70”, „U” – „400” и „S” – „200”. За да видим кое е числото, стоящо зад името на Исус, ние прибавяме тези стойности и събираме общата сума, или числото на името на Исус е „888”. Сега сравнете числото на Исус с това на Антихрист, което е „666”. Това странно сравнение ни кара да се чудим и изумяваме.

Сега нека да се върнем за момент и да погледнем първия стих от Битие. В стиха има три важни съществителни – „Бог”, „небето” и „земята”. Числовите стойности на тези три съществителни са съответно 86, 395, 296. Когато съберем тези три цифри, откриваме, че общата им стойност е 777, или 111 по 7.

Други числа в Библията също са използвани от Бог като печати, или водни знаци. След внимателно изследване можем да открием числа в Писанието, които представят различни неща. Те са числата от 1 до 13. Също така има няколко други големи числа, като числото 40 и числото 37, които имат важно значение. Сега ще изброим какво замества всяко от посочените числа в Писанието.

1: Единство, или цяло.

2: Раздяла, или свидетелстване.

3: Божествено съвършенство на Божеството.

4: Творческа работа, или света.

5: Благодат, безплатен подарък от Бог.

6: Човекът (под греха).

7: Божият печат, често наричано „съвършеното число”.

8: Възкресение, или ново начало.

9: Завършеност.

10: Числово съвършенство.

11: Дезорганизация.

12: Съвършено управление.

13: Грях, или бунт.

37: Живото Божие Слово.

40: Изпитание.

Вземете числото осем, което замества „възкресение, или ново начало”, и го разгледайте в Писанията. Осем човека бяха спасени от потопа. Всяко бебе момче трябваше да бъде обрязвано на осмия ден. Това бележеше новото им начало под Божия Завет. Витлеем Юдейски, родното място на Христос, е споменат осем пъти в Новия Завет. Забележете също, че в Писанието е споменато осмо земетресение, което ще стане при Христовото завръщане, отбелязвайки новото начало. Христос възкръсна от гроба на осмия ден. Църквата беше основана на осмия ден. „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта и продължи Словото си до среднощ” (Деяния 20:7).

Спомнете си, че числото на Исус е 888. Исус обикновено наричаше Себе Си „Човешкият Син” – този израз се появява 88 пъти и неговото произведение е 2960, което е 370 по 8. Той също каза: „Аз Съм Истината”, което е 64 по 8. Той е наречен „Христос” и произведението на числото на „Христос” е 1480 – 185 по 8. Можем да продължим нататък и да покажем, че произведението на числата на „Спасител”, „Месия” и „Господ” е умножение по осмици. По този начин имаме нашия числов дизайн, който сам по себе си е великолепно свидетелство за факта, че Исус Христос наистина е Възкресението и Божият Син.

ИСУС: числова стойност 888 = 111 х 8

ХРИСТОС: числова стойност 1480 = 185 х 8

СПАСИТЕЛ: числова стойност 1408 = 176 х 8

ГОСПОД: числова стойност 800 = 100 х 8

МЕСИЯ: числова стойност 656 = 82 х 8

ЧОВЕШКИЯТ СИН: числова стойност 2960 = 370 х 8

ИСТИНАТА: числова стойност 64 = 8 х 8

Нека погледнем за момент числото 13 и как то представлява греха. В Откровение 12:9 четем следната фраза: „И беше свален големия ЗМЕЙ, онази старовременна ЗМИЯ, която се нарича ДЯВОЛ и САТАНА…”

ГОРНАТА ФРАЗА: числова стойност 2197 = 13х13х13

ЗМЕЙ: 975 = 75х13

ИЗКУСИТЕЛ: 1053 = 81х13

ВЕЛИАЛ: 78 = 6х13

УБИЕЦ: 1820 = 140х13

ЗМИЯ: 780 = 60х13

Можем да продължим нататък и да покажем примери от Писанието как всеки посочен цитат е описан чрез числовата му стойност. Ние изброихме само малка част от числата, които д-р Панин използва в работата си, за да докаже, че Библията е цялото и истинско живо Божие Слово. Ако се нуждаете от повече доказателства, спомнете си, че д-р Панин представи над 40000 страници от труда си пред комитета за Нобелова награда. Няма да ми стигнат останалите години от живота ми, за да изброя томовете доказателства, които д-р Панин изнесе в изследователската си работа относно библейските числа.

“Ако нямаше скърби, не би имало и спасение”

Posted Leave a commentPosted in Без категория

 

“Ако нямаше скърби, не би имало и спасение” – са казали светите отци.

От скърбите има две ползи – първата е появата на усърдие към Бога и благодарност
от цялата ни душа;втората е, че избавят от суетни грижи и безпокойства.
От светоотеческите произведения се вижда, че светите отци подобно на нас също са унивали и са изпадали в малодушие, дори са изпитвали неща,които не са пожелали да предадат в писмен вид, за да не смутят нас, неопитните в духовния живот, и да не ни доведат до отчаяние.
Разбира се, Господ допуска да има скърби съразмерно на нашите сили, кой каквито може да понесе.
Те (скърбите) ни смиряват. У нас има някаква самонадеяност, под чието действие искаме да преуспяваме със собствените си сили в духовния живот. А точно в скърбите се научаваме на смирение, на това, че без Божията помощ нашите усилия не ще постигнат целта.
Наш трябва да бъде трудът за постигане на добродетел, а успехът в добродетелта зависи вече от благодатта. Благодатта пък се дава от Бога, и то – само на смирените, без смиряващи случаи не ще се смириш.“

„Не се горещи.
Преди да му е дошло времето, не се стреми към по-висши неща. В духовния живот скоковете са неуместни. Трябва да има търпелива постепенност. Отчасти вече си започнал да забелязваш неполезното за теб – светските книги, политиката и това, да ходиш, без да има нужда, по хората. Да, всичко това вреди на внимателния. Методът ти на борба със страстите е правилен – каквито страсти забелязваш в себе си, с тях и се бори, само че не само със собствените си сили, а с Божията помощ. Обърни повече внимание на главната страст, която най-много те надвива. Знай и това, че наш трябва да бъде трудът, а успехът зависи от благодатта. Благодатта пък се дава не заради трудовете, а заради смирението. Кой колкото се смири, толкова и благодат идва; и да устоим в добродетелта зависи не от нас, а от благодатта.

Из духовните наставления на
стареца (схиигумен) Йоан Алексиев
(Неговата памет се чества на 6 юни)

БОГ НЕ ДЪРЖИ НИКОГО НАСИЛА

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Пазете децата си ! Молете се повече за тях !

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Пазете децата си ! Молете се повече за тях !

„Всички се чудят защо се раждат болни деца? Да, заради греховете на родителите, всички трябваше да се раждат инвалиди. Здравите деца са знак на великото Божие милосърдие, а ние го приемаме като даденост. Ако родителите не се борят с греховете си, то за децата им ще им стане двойно по-трудно, а за внуците – тройно. С всяко ново поколение неразкаяният грях се задълбочава, вкоренява се дълбоко. Така че, пазете децата си, молете се повече за тях. Бедите са близо. Научите се да ги щадите. „А какво означава да щадим децата, отче?“ – Това означава да победиш своя грях, в това е пощадата към децата. Родителите във всичко са длъжни да бъдат напред, особено в молитвата, в добродетелите. Ако те водят малките си деца в храма да се причастяват, а сами не живеят духовен живот, не се съединяват с Христос, то те обричат децата си на страдание. Когато децата не видят от ранните си години добрият пример, те порастват беззаконници. В семейството трябва да има много деца, но в книгата „Премъдрост на Иисус, син Сирахов“ се казва, че когато децата се „умножават, не се радвайте за тях ако няма тях страх Божий“ – по-добре един праведник, отколкото хиляда грешници, по-добре да умреш бездетен, отколкото да имаш нечестиви деца.“

Архим. Ипполит (Халин)

Снимка на Кричимска Православна Църква-Неделно у-ще.