Смиреният човек не се скандализира от никой и от нищо

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Смиреният човек не се скандализира от никой и от нищо

Скандализираш се и осъждаш другите, оправдавайки твоето скандализиране, твоите помисли като „очаквани”.
Лесно се скандализираш, защото никога не си виждал очи в очи твоя грях, защото никога не виждаш твоите грешки.
Браниш твърдо твоето право, нрав, добродетел, мнение.
Скандализираш се лесно от живота на другите. Заплашително им размахваш пръст, за да се съобразят.
Ама как ще поправиш нещата? Мислиш, че ще успееш да спреш скандалите чрез твоето скандализиране?
Лесно се скандализираш, защото си се научил да се занимаваш с живота на другите, а не с твоя. Не ти е от полза да видиш твоя живот, защото по-скоро ще се разочароваш, затова и си намерил решението да изследваш живота на другите върху микроскопа на твоя акъл. Скандализираш се дори от нещата, които копнееш да имаш, но не можеш. Пречат ти, не защото се случват, а защото и ти не съучастваш в тях.
Лесно се скандализираш особено от църковни хора. По-специално от свещениците.
Скандализираш се от тяхната коса и брада (един е с дълга, друг е с къса), от техните автомобили (да не казвам мотоциклет, защото е ”забранено” превозно средство), от техните одежди, от тяхното ястие, от техните движения, от тяхното пеене.
От една страна ги искаш близо до народа, от друга ги искаш пустинници, от една страна ги искаш снизходителни и благи, от друга ги искаш строги и фанатични, от една страна искаш млади свещеници, които улавят пулса на времето, от друга предпочиташ възрастните, които са „по-мъдри”. Тоест искаш да отговарят на твоите мерки и теглилки, съобразно настроението, което имаш през деня.
Помисълът ти казва: „Ако аз бях свещеник, бих направил едно или друго”, но не си! Лесно е да го „играеш” свещеник без да си такъв, лесно е и не струва да го „играеш” расоносец, носейки риза през лято.
Скандализираш се, защото не знаеш какво искаш, тоест не знаеш кой си. Лесно ще осъдиш някой свещеник, който навярно е сгрешил като човек. Забравяш твоята грешка, по-скоро никога не видя твоите грешки, които стават всекидневно. Но ще се скандализираш от свещеника, който веднъж се е скарал, а не от себе си, който всекидневно ругаеш съпруга/та си, който биеш детето си, който лъжеш началника си, който крадеш съдружника си, който осмиваш приятеля си. И оправдаваш твоето скандализиране, защото казваш, че свещениците трябва да са пример за нас. Помисли ли обаче някога, че и те са хора?
Свещеникът е пример за човек, който се подвизава, не е един идол на непорочен, безупречен, безгрешен човек.
Ти, за съжаление, дебнеш свещеника, за да го видиш да пада и да оправдаеш твоето беззаконие. Да кажеш „Видя ли свещеникът какво направи, аз ли няма да го направя?” Тоест хем го осъждаш, хем оправдаваш греха си. Двойно зло.
Наистина свещениците понякога „се отклоняват” и скандализирането идва като естествена последица. Затова, ако подочуеш нещо, вместо да развиваш зли помисли, вместо да допуснеш осъждането да завладее сърцето ти, се помоли за брата си – за свещеника – защото и той е човек. Повечето пъти обаче искаш да се скандализираш, дебнеш да видиш, да чуеш нещо, за да потвърдиш вече съществуващите твои зли мисли, които заливат сърцето ти.
И аз се скандализирам. И то твърде много.
Скандализирам се от моето скандализиране. Дори това не трябва да става, но ето, че става. Аз обаче съм свещеник и „не ми е позволено” да се скандализирам. На теб обаче защо да ти е позволено? Не очаквам отговор.
Въпросът не е кой прав и кой крив; въпросът не е чие скандализиране е очаквано и кое не. Въпросът е да разберем най-накрая, че единственото полезно скандализиране е скандализирането от самите себе си, от нашето аз, което прави толкова грешки, толкова много грехове, но няма покаяние. Да се скандализираме от нашата неразкаяност и най-накрая да поставим начало на нашето покаяние, да видим нашите дълбини, търсейки Божията благодат, за да се просветлим и да се събудим от духовното забвение, в която сме паднали.
Юда се скандализирал от Христос и Го предал, същото направили и фарисеите. Ако ние, хората, съумяхме да се скандализираме от Безгрешния, представете си какво става, ако говорим за грешниците! Това обаче не е оправдание за нашето скандализиране, а причина да се замислим.
Дори от Бога се скандализираме. За нас Той е най-големият скандал! Бог обаче не се скандализира от нас. Не защото не знае кои сме, а защото, докато знае кои сме, продължава да ни обича. Ние се скандализираме от Него, защото не Го познаваме, не Го разбираме. И обикновено така става. Скандализираме се от това, което не разбираме. Както например много хора от Църквата се скандализират от интернет, защото не разбират.
Скандалът се появява в сърцата ни, когато престане да съществува любов и вече господстват страстите, неразкаяността, егоцентричността, формалната изрядност, морализмът, законът.
Христос се „скандализирал” само от онези, които дори от нищото намирали повод да се скандализират и всъщност създавали скандалите; и затова ги изобличил. Помни и това.
Когато Христос каза „Горко на човека, чрез когото идват скандалите (=съблазните)”, Той говорил за човека, който поражда в себе си скандала, тоест за скандализирания; защото този човек, който се скандализира, избира скандала и осъждането.
Някакво събитие се случва пред нас. Някой го вижда и не се скандализира, другият го вижда и се скандализира. Всеки съобразно това, което има в себе си, съобразно егоцентричността, която крие, в същата степен и ще се скандализира. Смиреният човек не се скандализира от никой и от нищо.
Надявам се, че не те скандализирах. Надявам се…

Автор : Архим. Павел Пападопулос

Никога не се отчайвай в Божията милост

Posted Leave a commentPosted in Без категория

„Не се радвай за мене, мой неприятелю! Макар и да съм паднал, но ще стана“  (срв. Мих. 7:8).

Никога не се отчайвай в Божията милост.
От каквито грехове и да си свързан по дяволско изкушение, моли се от все сърце с надежда,              че ще бъдеш помилван!
Чукай на вратите на Божието милосърдие – и ще ти бъде отворено!

„На ония, които лесно се отчайват, може да помогне и мисълта, изказвана от свв. Отци, че дяволът представя греха преди съгрешаването, като нищожен и простим, особено при Божието велико милосърдие, а след падението рисува същия грях, като непростим и представя Бога, като неумолим, с цел да доведе съгрешилия до отчаяние.

Блазе на онзи християнин, който, изправен пред изкушението да съгреши, не се подхлъзва лекомислено, надявайки се на Божието милосърдие, а мисли за ада, в който неминуемо ще го въвлече неговият грях, ако той не се покае; тази мисъл го предпазва от падение. Съгреши ли пък волно или неволно, истинският християнин, колкото и да скърби, че е огорчил и прогневил Бога, не се поддава на отчаяние, а се смирява дълбоко и си казва: „Христос дойде да спаси тъкмо такива грешници, какъвто съм аз. Каква полза за небето и за мен, ако се отчая?

Ще зарадвам само сатаната, а Бога ще огорча още повече. Затуй ще стана и ще се върна пак при Създателя си. Той е любов. Няма да ме отхвърли… Сам Той е казал, че голяма радост изпитват Ангелите Божии за един каещ се грешник (Лука 15:10).“

Архим. Серафим (Алексиев)

МОЛИТВЕНА БРОЕНИЦА ИЛИ ГРИВНА

Posted Leave a commentPosted in Без категория

МОЛИТВЕНА БРОЕНИЦА ИЛИ ГРИВНА

Напоследък все по-често виждаме хората, а особено младежите, охотно да носят на някоя от ръцете си интересни гривни – броеници. И неволно си задаваме въпроса: какво е това – мода, символ на вяра или пък нещо друго?
Думата „броеница” произхожда от думичката „брой”, което пък означава „число”. Затова и цялостното изделие носи наименованието броеница, а не гривна. По същия повод броеницата има свое конкретно предназначение и се използва за конкретна цел. И тази цел не е нито украса, нито муска за предпазване от нещастие, нито пък муска за щастие и късмет. Предназначението на броеницата е като помощно средства при молитва. Става дума за Иисусовата молитва, чийто текст е „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния”. Тази молитва се изрича на полуглас, като с ръка се превъртат възелчетата на броеницата. А последното се прави за удобство, защото всяка броеница се състои от определен брой възелчета: най-малката от 33 (съгласно земните години на Господа Иисуса Христа), по-големите от 50, 100, или 300 възела.
В православието молитвата по броеница е неотделима част от монашеското правило, но е възможно да се използва и от миряни със същата цел по благословение на духовник.
Като изделие православната броеница се различава от католическата по това, че тя не представлява подобие на верижка, а изглежда като плетена гривна от вълнена прежда. Изработва се от овча вълна (защото ние, кръстените в Христовото Име, сме овцете на пастиря Иисуса Христа, Който и Сам е Агнец Божий, невинно пострадал).
Според преданието монахът, който пръв е измислил плетената броеница, не е успявал да я завърши: всичко, което изплитал вечер, през нощта дяволът разплитал. И тогава на сън му се явил ангел, който го научил на особения начин на плетене на броеницата, който и до ден днешен се използва. Всеки възел на броеницата представлява седем преплетени кръста.
Действително броеницата е прекрасен подарък, но за човек, който ще я използва за молитва. Зашото това е нейното предназначение. А защитна функция, както някой смятат, сама по себе си броеницата няма.Това е просто една вещ.
Ние православните християни, имаме само една защита и тя е името на нашия Господ Иисус Христос, както и ни е казал апостолът. Затова и молитвата по броеница наистина ни предпазва от всички козни на врага на човешкия род, сиреч дявола. Молитвата, а не броеницата. А който вярва в силата на броеницата като вещ, то такъв не върши нищо друго освен да превръща християнството в митология, подобна на езическата. Известно е, че славяните-езичници са предпазвали децата си като са завързвали червен вълнен конец (а червеното в езичеството е соларен символ) на китката им. Същият е и произходът на мартениците, които само у нас остават като традиция от езичеството – у всички останали народи те са ликвидирани като употреба почти веднага след покръстването им.
Затова онези броеници, които са от 33 зърна нека имаме предвид, че не са гривнички. А онези от 50 или 100 не са герданчета и не подобава да ги носим като такива, ако сме наистина Христови и желаем да достигнем крайната цел своя живот в Христа – вечен живот и спасение. Амин.