СУЕВЕРИЯ, СВЪРЗАНИ С РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Posted Leave a commentPosted in Без категория

СУЕВЕРИЯ, СВЪРЗАНИ С НЯКОИ ГОЛЕМИ ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ
КОЛЕДА- РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
КАКВО Е КОЛЕДА?

„…И седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.
И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати.” (Изх. 32:6-7)радостта е част от човешкия живот, тя има своето важно място в него. Неслучайно мъдрият Еклисиаст казва:
„Всичко си има време, време има за всяка работа
под небето: време да се родиш, и време да умреш;
време да плачеш, и време да се смееш;време да тъгуваш, и време да играеш” (Екл. 3:1-2, 4).
Празниците и различните празнични ритуали са естествени прояви на радост и допринасят за радостта, затова би било непосилна и неразумна задача човек да ги отхвърля. Проблемите се явяват тогава, когато човешката радост се принизява до едно плътско ниво, изцяло е насочена към греховни наслади, основана е на езически светоглед, тясно свързана е със суеверия и е ненавременна. Може ли човек да отиде на погребение и да се държи, все едно е на сватба?
Или пък ако отиде на сватба, да мисли единствено за ядене и пиене?
Трябва ли да свързваме Гергьовден само с коленето на агне,или „Еньовден” – с безсмислени гадания по движението на слънцето и „мистично” бране на билки?
Христовата Църква желае да освети човешката радост и празничност, насочвайки ги към Бога и вечността, изпълвайки ги с благодарност към Него и с Божия благодат.
Добре ще е да насочим нашето желание към това да станем съзнателна частица от тази живоносна Църква.
И когато се радваме, да правим това като християни.
––––––––––––––-

Коледа – Рождество Христово?
Какво е Коледа?
–––––––-
„Как какво? – ще се учудят повечето хора.
– Коледа е Рождество Христово.
Нали сега постим за Коледа.
Да, сега е Коледният пост.”
Така мислят повечето от днешните православни християни, които не са съвсем наясно какво е „Коледа”.
И какво все пак е Коледа?
Човек, личност, празник, обичай?
Много хора мислят, че е заместител на измисления персонаж от приказките – Дядо Мраз, и дори казват: „Дядо Коледа”.
Всъщност Коледа е наименованието на древно езическо божество на славяните, с други думи – идол. Според славянското поучение „За идолите на Владимир”, Коледа е бил бог на празненствата. „Шестият (идол) е Коледа, чийто прескверен празник беше на 24-ти декември” (Густинска летопис). Този идол ознаменувал завъртането на годишния кръг след зимното слънцестоене, идването на светлината и увеличаването на деня.
Честванията на Коледа (коледуването) продължавали в различните места от 21-24 декември до 2-5 януари.
Те се състояли в обхождане на домовете и пеене на „колядки” (коледни песни), в които се прославяли стопаните на дома и се съдържали пожелания за богат урожай,изобилие, магически заклинания и се изпросвали подаръци.
Самите „коледари” се маскирали като коне, кози, крави, мечки и други животни, символизиращи плодородие.
Коледните песни в по-древните си варианти представляват повтарящи се припеви с вмъкнати думи от изречение без съществен смисъл, а след заимстване на елементи от християнството са понякога богохулни и кощунствени по съдържание.

Например песента „Замъчи се Божа Майка” (дори и самото заглавие е неправилно и еретично, защото Божията Майка е родила безболезнено) има следния кощунствен текст:„Замъчи се Божа Майка, Коладе ле („Коладе ле” се повтаряслед всеки стих),/ от Игнажден до Коледа, Коладе ле,/ да си роди Сина Божи,/ Сина Божи, Исуса Христа./ Родила Го, изгубила Го./
Тръгнала е да Го търси./ Срещнала е тумба момци,/ тумба момци,коледари,/ срещнала ги, питала ги:/ – Ой ви вази, тумба момци,/като ходите коледари,/ видяхте ли моя Сина – Исуса Христа?/
Коледари отговарят:/ – Да Го видим, не Го знаем***Тук определено коледарите отговарят правилно – те наистина не познават нито Сина Божий Иисус Христос, нито Неговото Божествено учение./ твоя Сина
Исуса Христа./ Отговаря Божа Майка:/ – Моят Син е най-личен,/
на чело Му ясно слънце,/ на глава Му дребни звезди,/ на гърди
Му ясен месец./ Коледари отговарят:/ – Видяхме Го в Цариграда,/
в Цариграда при ковача./ При ковача кон ковеше,/ кон ковеше,кон яздеше,/ кон яздеше, сабя въртеше.”
––––
Пълното неразбиране на християнството тук е смесено с
груб фолклорен сюжет, при което се получава едно просташко и скверно „произведение на изкуството”.
А ето какво казва св. Димитрий Ростовски за „Коледа”:
„Шестият идол е Коледа – бог на празненствата.
В негова чест правят голям празник в 24-я ден на месец декември.
И макар руският народ да се е просветил със Светото Кръщение и да е изкоренил идолите, но едно-друго от паметта на този бяс Коледа не престават да възобновяват и досега.
Като започват от самото Рождество Христово, те всекидневно се събират на богомерзки играения, пеят песни, и в тях, макар да споменават за Рождество Христово, но при това беззаконно добавят и „коледа” – древното дяволско изкушение,повтаряйки го многократно.
Освен другото, на тези свои законопротивни сборища…закриват лицата си и цялото си човешко тяло, създадено по Божий образ и подобие, с някакви маски или плашила, направени с дяволски образ, плашейки или развличайки хората,като обиждат своя Творец и Създател, сякаш не са доволни или пренебрегват творението на Неговите Ръце; такива неща християнинът напълно би трябвало да избягва, и да бъде доволен от този образ, който му е предоставил Господ.
И други богомерзки неща измислят, за които не подобава и да се пише”.
Какво да кажем?
У нас не е по-различно.
Грубо езичество и нищо християнско.
Смесването на понятията „Рождество Христово” и „Коледа” очевидно е опит за съвместяване на останалата от древност езическа традиция с християнските празници.
Заедно с това, към църковните Рождественски тържества се прибавя и езическата традиция на „коледуването”.
Всичко това е направено с цел християните да приемат и езическия фолклор като нещо християнско.
Каква радост за враговете на човешкото спасение и техния началник –дявола!
Да гледат как „вярващите” полухристияни обикалят с дряновите пръчки и пеят езически коледни песни.
Някои може да възразят, че няма нищо лошо в „коледуването”, че така коледарите прославят родилия се Христос.
Нали тук-там в езическите коледни песни кощунствено Го споменават наред с постоянно повтаряното име на идола Коледа?
На такива ще отговорим: Христос е основал Своята Църква на земята. Тя е тази, която Го прославя със свещените Рождественски богослужебни песнопения.
А не „коледарите”! Те със своите кощунствени езически песни Го хулят!
Затова православните християни не бива да участват в подобни езически празненства.
Не бива да се смесва светото със скверното!
Ако „коледарите” действително искат да прославят родилия се Христос, нека престанат да повтарят името на идола Коледа, нека влязат в Божия храм и да пеят прекрасните църковни песнопения, дълбоки по съдържание и възвишени по дух!

Ние не постим „Коледен пост”, а Рождественски.
Постим не „за Коледа”, а за Христос.
Понеже сме християни, а не езичници.

 

 

Автори: йеромонах Висарион (Зографски) (сега-схийеромонах Димитрий),
йеромонах Йоан (Филипов)
© Издава славянобългарски манастир „Свети вмчк Георги Зограф”,

ЗА ДЯВОЛА И ДЕМОНИТЕ

Posted Leave a commentPosted in Без категория

ЗА ДЯВОЛА И ДЕМОНИТЕ

„Сред тези ангелски сили ангелът, който стоял
начело на надземния чин [79] и комуто Бог поверил охраната
на земята, не бил създаден зъл по природа,
но бил добър и създаден за добро, и не получил в
себе си от Създателя и следа от зло.
Но не понесъл светлината и честта, които Творецът му дарил, а самоволно се обърнал от онова, което съответства на природата, към онова, което е противоестествено, и се възгордял против своя Творец – Бога, като пожелал да се опълчи против Него, и пръв отпаднал от доброто и паднал в зло. Защото злото не е нищо друго, освен липса на добро, както и тъмнината е липса на светлина, защото е духовна светлина; по същия начин и злото е духовна тъмнина.
И така, бидейки създаден от Твореца като светлина и бидейки добър, (понеже видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1:31), той по своя воля станал тъмнина. Безкрайно множество намиращи се под негова власт ангели били увлечени от него, последвали го и отпаднали заедно с него. По този начин те, имайки еднаква природа с ангелите, станали зли, като самоволно се отклонили от добро към зло .

Затова те нямат нито власт, нито сила против когото и да било, ако не получат позволение от Бога за целите на домостроителството, както се случило с Иов (вж. Иов. 1:12) и както е написано в Евангелието за (гадаринските) свине (вж. Марк. 5:13). Ако Бог им разреши, те имат сила и се изменят и преобразяват в какъвто образ искат, според въображението си.

Така че нито Божиите ангели, нито демоните знаят бъдещето, но въпреки това предсказват: ангелите – когато Бог им открива и им заповядва да предсказват; поради което това, което казват, се сбъдва. И демоните предсказват – понякога, защото виждат какво се случва на далечно разстояние, а понякога – защото се досещат. Затова те често лъжат и не бива да им се вярва, дори ако те много пъти казват истината по начина, за който споменахме. Освен това те познават и Писанието.

И така, всички пороци и нечисти страсти са измислени от тях. И макар да им е позволено да изкушават човека, те не могат да принудят никого, тъй като от нас зависи дали ще устоим, или няма да устоим на тяхното нападение. Затова за дявола, за неговите демони и последователи е приготвен неугасим огън и вечно наказание (вж. Мат. 25:41).

Трябва да се знае, че падението за ангелите е същото, каквото е смъртта за хората. Защото след падението за тях няма покаяние, както и за хората то е невъзможно след смъртта.“

Из“Точно изложение на православната вяра“ – Св. Преподобни Йоан Дамаскин