БЛАГОСЛОВА С КРЪСТНИЯ ЗНАК

Posted Leave a commentPosted in Без категория
„Ако молитвата предшества делата ти и още със
ставането от сън изобразяваш на себе си кръстното знамение,
то грехът няма да намери достъп до душата ти.“

(Преп. Ефрем Сириец).

Кръстният знак

Кръстът е основният символ на християнството.
В миналото от ранно детство учели децата да събират пръстчета и да се кръстят. Сега много от нас учат това движение в зряла възраст.

За невярващите това действие може и да не означава нищо, но не е така за православния християнин. Защото кръстът е неговата защита. Човек пребивава не само във физическия, но и в духовния свят. В този духовен свят ние се намираме между двата полюса – между божествената любов и противодействащата й злоба, тъмна отрицателна енергия, която народът нарича нечиста сила. И кръстът е нашата защита от нея.

А ако трябва да сме точни, когато се кръстим, ние изповядваме своята вяра. Кръстният знак е най-краткият символ на вярата — безсловесен и абсолютно достъпен за всички.

Докосвайки челото, утробата и раменете си, мислено изобразяваме кръст. Челото ни символизира небесата, утробата – земята, а напречницата напомня, че Светият Дух обхваща всичко – открай докрай.

Първообраз на спасителната сила на кръста намираме още в Стария Завет. По Божия заповед старозаветният законодател Мойсей осенил кръстообразно с жезъла си Червено море. Водите се отдръпнали към брега и евреите минали по суша. След тях преследващата ги египетска армия била издавена, тъй като Мойсей направил втори кръстен знак и водите отново се съединили. Това била чудодейната сила на Мойсеевия жезъл, с който правел кръстните знамения.

По време на 40-годишното странстване на израилтяните из пустинята те били ухапвани от големи змии. Господ заповядал на Мойсея да издигне кръст с медна змия на него. Който погледнел с вяра към змията с кръста, се избавял от змийската отрова и смъртта. Под формата на кръст Мойсей прострял ръцете си към Бога.

Също и наследникът му Иисус Навин изобразил кръста с ръцете си и заповядал на Слънцето да спре своя ход, за да се удължи денят и той да спечели битката с амореите. Всичко това било предобраз на великата спасителна мисия на Христа, Който чрез кръстната Си смърт изкупил човешките грехове, унаследени от прародителите Адам и Ева.

В книгата Откровение пише, че небесното знамение, което ще предшества Второто пришествие, ще бъде ясно изписан на небето кръст.

Кръстното знамение било утвърдено от император Константин Велики. Преди една голяма битка на небето се появил кръст с надпис: „Сий победиши“ (С това ще победиш). Той заповядал да се изпишат на бойните знамена кръстове. Влязъл в битка и победил. В знак на това събитие с Миланския едикт през 313 г. сл. Хр. той утвърждава християнската религия като официална.

Днес всяка християнска молитва е съпътствана от кръстен знак. Този кръст е спасителен само ако всеки, вървейки към своята лична Голгота, носи с желание и упование своя житейски кръст, вярвайки в спасителната сила на Кръста.

Кръстният знак се прави с дясната ръка. Трите пръста — палецът, показалецът и средният, се съединяват в едно, а останалите два – безименият и малкият, се свиват е дланта. С трите съединени пръста докосваме най-напред челото, след това гърдите, дясното и лявото рамо. По този начин изобразяваме кръст над себе си. Когато отпуснем ръката, леко се покланяме.

Какъв е символът? Съединените три пръста означават вярата в Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Двата свити в дланта пръста означават вярата ни в Иисуса Христа, с Неговите две естества — божественото и човешкото, Бог и Човек, тоест, Богочовек, слязъл на земята заради нашето спасение.

Кръстният знак слагаме на челото – измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли; на гърдите – за да освети сърцето и облагороди чувствата ни; на раменете – за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.

С кръстния знак призоваваме Божието име и славословието на Бога и Неговите угодници и Света Богородица. Затова кръстният знак се прави при влизане и излизане от храма; всякога преди започване и свършване на работа; преди лягане и след ставане от сън, преди храненето и в началото на молитвата.

Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстният знак не бива да правим често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Иначе той се превръща в безсмислено механично движение на ръката. Когато влезем в храма и запалим свещ, ние се прекръстваме. Когато застанем пред свещеника или владиката, за да ни благослови, не правим кръстен знак, а само се покланяме. Когато целуваме десница на духовник, също не се кръстим.

Когато свещеникът призове от светия олтар: „Мир вам, глави ваша Господеви приклоните“, ние само леко свеждаме главите си, без да се кръстим. Благослови ли обаче свещеникът със св. Кръст или с ръка, а владиката – с две ръце или дикири и трикири, вярващият се прекръства. Когато целуваме светите икони, непременно се прекръстваме.

Носенето на кръст около врата започва през V век, най-напред в Сирия. Палестина и Египет, където са погребани голяма част от светите мъченици. Поклониците вземали нещо от техните гробове и го слагали в кръстовете, които се затваряли в малки касетки, носени около врата.

Едни от най-ранните кръстове в българските земи са намерени в Доростол (Силистра), където е бил погребан местен светец. По време на иконоборческия период (VIII век) обичаят да се носят кръстове замира, за да се възроди през Х-ХІ век. Днес кръстче около врата носят и вярващи – като символ на Христовия кръст, и невярващи – като модно бижу.

Освен чрез кръстен знак благоговението си пред Бога изразяваме и с поклони. Коленопреклонението, тоест, стоенето в храма на колене, става по време на четене на специални молитви, при които свещеникът подканя вярващите с особен възглас. По време на постите, особено през Великия пост, Църквата препоръчва дълбоките (земни) поклони. Не е прието в дни на всенародна духовна радост и в деня, в който сме приели своето Причастие, да се правят поклони. Не се правят поклони до земята в неделните дни, от Великден до Петдесятница и от Рождество Христово до Богоявление (Йордановден). Пред иконите можем да коленичим.

Църквата е отредила специални молитви за кръста на 14 септември – Въздвижение на Честния кръст (Кръстовден), както и на Велики петък, наречен Разпети петък. Третата неделя на Великия пост е наречена Кръстопоклонна, тъй като е посветена на Животворящия Христов Кръст. Това не е случайно. В средата на великопостния подвиг Светата Църква издига пред вярващите Светия Кръст, за да ги насърчи за кръстоносенето, та да доведат започнатия с поста подвиг до спасителния край. В края на утринното богослужение се изнася Св. Кръст. Вярващите се покланят, а свещенослужителите и певците пеят: „КРЕСТУ ТВОЕМУ ПОКЛАНЯТИСЯ, ВЛАДИКО. И СВЯТОЕ ВОСКРЕСЕНИЕ ТВОЕ СЛАВИМ“, тоест, на Tвоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято възкресение славим!

Всеки християнин, който носи около врата си кръст, или има такъв в дома си, трябва да го е осветил в църква. Често на новородено дете се подарява кръстче, без да е осветено. По време на тайнството Кръщение кръстчето трябва да се освети и тогава да се подари на кръщелника.

Кръстът, този универсален символ на християнството, трябва да съпътства целия ни живот, всичките ни земни дела.

В православния свят е прието, когато църковната камбана зове на богослужение, вярващите да се прекръстват. Присъстваме ли на богослужение или свещен обряд, трябва да изразяваме вярата си с кръстен знак!

Когато майката благославя чедото си, прави и кръстен знак. Изпраща го на път с благословията „На добър час“ и се прекръства.

В дни на неволи и болести тайно застава пред иконата в дома си и чрез кръстен знак измолва здраве на рожбата си. Човек изпраща своите близки и познати до вечното им жилище с „Бог да го прости“ и пак прави кръстен знак.

Грях е християнин, на когото не вярват за нещо, да уверява чрез правене на кръстен знак. Защото е казано: „Думата ви да бъде. Да! Да! и Не! Не!“ Честата и безсмислена употреба на кръстния знак омаловажава неговото спасително значение. Децата трябва от малки да се приучват как правилно да правят кръстния знак и да им се обяснява символът му.

Ето и молитвата пред кръста:

„С Твоя кръст разруши смъртта, на разбойника отвори рая, на мироносците плача превърна в радост и на апостолите заповяда да проповядват, че възкръсна, Христе Боже, Който даряваш на света велика милост! Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние, като ни даряваш победа над противниците, и ни запазваш с Твоя кръст“ (Виж също Православен молитвослов).

Хаджи Славчо Кисьов, Из книгата „По пътя към храма“.

ИЗПИТАНИЯТА И ТЪРПЕНИЕТО

Posted Leave a commentPosted in Изпитания

ИЗПИТАНИЯТА И ТЪРПЕНИЕТО

„Когато сме подхвърлени на нещастия, ние съгрешаваме единствено поради
нашата нетърпеливост, понеже не искаме да понесем дори и най-малка скръб,
не искаме да претърпим каквото и да било против нашата воля, тогава, когато Бог не
допуска до нас скърби, които превишават силата ни. 
Ние не искаме да приемем със смирение нищо! По тази причина нещастията ни повалят: и колкото по-усилено се стараем да се избавим от тях, толкова повече те ни оплитат… Ако някой претърпи бедата с търпение и смирение,
тя ще премине, без да му навреди. А ако се предаде на скръбта и смущението,
ако започне да обвинява всички, ще обремени себе си с непоносима тежест и като удвои действието на бедата върху себе си, няма да получи от нея никаква полза, а ще получи вреда. Нещастията донасят голяма полза, тогава когато се понасят търпеливо, без смущение.
Който извърши нещо заради Бога, той непременно ще бъде постигнат от изкушение: защото всяко добро бива предшествано или последвано от изкушение. Дори вършеното заради Бога не може да е трайно, ако не се изпита чрез някоя беда.
Вярвай, че всичко, отнасящо се до нас, дори и най-малкото, се намира под Божия Промисъл – и така ще претърпяваш сполетелите те скърби без смущение.
Обвиняването на самите себе си, а не на когото и да било другиго, когато ни се случи да търпим скърби, ни доставя велико благо, доставя ни дълбоко спокойствие и значително преуспяване. Толкова повече ние трябва да постъпваме така, понеже нищо не се извършва с нас без Божия Промисъл…
Според наставлението на отците, ако с нас се случи нещо добро, ние трябва да казваме: “Това се случи според Божия промисъл.” А ако се случи нещо лошо, трябва да казваме:
“Това се случи заради нашите грехове.”
Бог създаде тварите за блаженство и се утешава с тях. Как тогава има скърби? Скърбите, страданията, бедите са път към блаженството. Господ се утешава и със скърбящите, защото те вървят направо към блаженството. Блаженство посредством скърбите и страданията: такъв е Законът. Бог благоволи и към страдащите. И помага на страдащите не да се избавят, а да претърпяват.
Избавянето от страданията е изключение от общия закон.

Св. Теофан Затворник

АРХИПАСТИРСКО ПОСЛАНИЕ относно личностите на Петър Дънов и Ванга Петричка

Posted 1 CommentPosted in Без категория

АРХИПАСТИРСКО ПОСЛАНИЕ относно личностите на Петър Дънов и Ванга Петричка, 22 март 2011

АРХИПАСТИРСКО ПОСЛАНИЕ ДО ЧЕСТНИЯ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ В ДИОЦЕЗА НА БОГОСПАСАЕМАТА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ ПО ПОВОД НА НАСТЪПИЛИТЕ РАЗНОГЛАСИЯ ОТНОСНО ЛИЧНОСТИТЕ НА ПЕТЪР ДЪНОВ И ВАНГА ПЕТРИЧКА, ТЕХНИТЕ УЧЕНИЯ И ДЕЯТЕЛНОСТ

 

„Пазете се да ви не прелъсти някой…, защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:4, 24)

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,

Нашият Спасител и Господ Иисус Христос донесе на земята не човешко учение и мъдрост, а Божественото знание за спасение и вечен живот на повярвалите в Него. Това всесъвършено знание Той предаде на Своите ученици и апостоли, а те го предадоха на своите приемници, които са Светите Църковни Отци и Учители, живели през вековете след Христа и до наши дни. Всички те – духовници и миряни, клир и причт, съставляват мистичното Тяло на земната войнстваща Църква, чийто Глава е Христос (Еф. 1:10,22). Църквата, като основана от Господа Иисуса Христа и ръководена от Светия Дух (Деян. 15:28), е свята и непогрешима, „славна църква, която няма петно или порок, или нещо подобно“ (Еф. 5:27). Ето защо всичко, каквото учи и наставлява Тя, е истинно, спасително и задължително за Нейните чеда, а каквото е в противоречие на Нейното учение, е лъжовно и погибелно както за тялото, така и за човешката душа.

Църквата учи за възкресение от мъртвите; Петър Дънов – за прераждане.

Църквата учи за покаяние; Петър Дънов за карма.

Църквата учи за Рай, който се наследява от праведниците и разкаялите се грешници, и за ад, в който отиват неразкаялите се грешници… Петър Дънов отрича всичко това, а говори за някаква нирвана, самоусъвършенстване и сливане с божеството.

Църквата учи за един Спасител и Господ и това е Синът Божий и Синът Човешки Иисус Христос, за един Първоучител; Петър Дънов говори за множество спасители на човешкия род като Буда, Конфуций, Кришна-мурти, Лао-цзе… А неговите почитатели са го издигнали в степен, по-висока от тази на Иисус Христос, и дори са нарисували негова „икона“.

Църквата учи, че във всичко трябва да има приличие и ред (1 Кор. 14:40), а Петър Дънов наставлява, че едно време са раждали и мъжете и че през едни епохи хората са имали по едно сетиво, след това по две, по три; днес те имат пет сетива, а в бъдещия век ще имат шест, като шестото сетиво е това на ясновидството…

Църквата почита Пресветата Троица, Христос като Изкупител и Спасител на човеците и като Син Божий, Пресветата Богородица, ангелите и светиите… Петър Дънов отново отрича всичко това. Неговите почитатели не се изповядват, не се причастяват, отхвърлят иконите и свещения клир.

С прискърбие трябва да кажа, че така нареченият „феномен Ванга“ е по-опасен и обезпокоителен и от самия дъновизъм, защото Ванга и нейните адепти винаги са действали и продължават да действат под прикритието на Църквата. Докато Дънов и неговите поклонници винаги ясно и откровено са изказвали своето презрително отношение към Църквата, Ванга се представяше за благочестива православна християнка, а нейните привърженици още приживе побързаха да я обявят за Божия пророчица и светица. Но светците и пророците са уважавали Божия закон и са се отнасяли почтително към църковните канони като дело и на Светия Дух, а Ванга ги нарече в едно телевизионно предаване „канони – манони“ и по този начин се подигра със Светия Дух, хулата против Когото няма да се прости ни на този, ни на онзи свят (Мат. 12:32). Освен това никой Божий пророк не е дръзвал да се опитва да вика духове на покойници, което е чиста проба магьосничество, а Ванга е вършела това стотици пъти през целия си живот. В Свещеното Писание четем: „А душите на праведните са в Божия ръка“(Прем. 3:1). „Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден“ (Екл. 8:8). В книгата Второзаконие глава 18, стихове 10-12 четем: „Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън (напр. при нестинарите), предсказвач, гадател, вражач, магесник; омайник (в смисъл хипнотизатор), ни който извиква духове… нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа“.

Църквата лишава от Причастие не само магьосниците, извикващи духове, но и ония, които използват техните дяволски услуги.

Светите Божии пророци и пророчици не са карали хората, идващи за помощ при тях, да спят „на захар“, нито са искали пари и подаръци за извършената услуга. Ванга е правела и едното, и другото.

Светиите и пророците са се смирявали пред църковните йереи и архиереи; Ванга е поставяла себе си над тях, превъзнасяла е себе си над цялата Църква.

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,

Спасителят Иисус Христос ясно казва, че който не слуша Църквата, е езичник и митар (Мат. 18:12), тоест идолопоклонник и грешник, който не желае да се разкае. Идолът на дъновистите е Петър Дънов, идолът на врачкопоклонниците – Ванга. Ние, православните християни, скърбим за тези две погинали души. Още повече за онези хиляди заблудени души, които упорстват в суеверието си, почитат Петър Дънов или Ванга, следват тяхното учение и не искат да се върнат в лоното на едната свята, съборна и апостолска Църква, вън от чиято ограда никой не може да се спаси. По дадената ми от Бога благодат на църковен архиерей и архипастир аз и повереният ми клир и причт не сме престанали да се молим и винаги ще се молим за тяхното обръщение и преминаване в светото Православие. Лично аз, в качеството си на ваш митрополит, ви моля и умолявам:

Първо. „Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание!“ (2 Сол. 2:15).

Второ. Странете от еретици, след като ги посъветвате веднъж и дваж, знаейки, че такива човеци са се извратили и грешат, като сами осъждат себе си (срв. Тит 3:10-11). Не ги презирайте, нито мразете, а с търпение се молете за тяхното вразумяване.

Трето. Не бивайте двоедушни и не правете никакъв компромис с вярата си: или сте православни, или сте дъновисти; или отхвърляте Ванга като враг на Църквата, или я приемате за пророчица и светица, отпадайки от Църквата. „Защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?… Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (2 Кор. 6:14-17).

„Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас…Амин“ (1 Кор. 16:23-24).

 

ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ

+ Н И К О Л А Й

Освети дома си, освети и себе си

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Освети дома си, освети и себе си

Освещаването на апартамента и колата са, както изглежда, сред най-разпространените треби в наше време. Поръчват ги най-различни хора, по различни причини, с различно отношение към това, което върши свещеникът. Един иска “всичко да му е наред”, друг се оплаква, че в дома му се е “завъдил нечист дух” или че “сънува покойници”. Има и такива, които разбират, че освещаването на дома, както и на всяко друго нещо, не е някакво универсално решение на проблемите, а Божия благословия.

“Случило се е нещо”

Обажда ми се една много развълнувана жена и казва, че има бесове в дома ѝ. Отивам да освещавам, готвейки се за нещо страшно. Но нищо особено не забелязвам.

– Какъв е проблемът? – питам аз.

– Знаете ли, тази нощ от студа се пукнаха тръбите и беше толкова страшно. Явно не е минало без бесове.
Поговорихме си с нея, аз осветих апартамента и обясних, че преди всичко трябва да живеем нормален духовен живот – да се изповядваме, да се причастяваме, а пък Господ няма да ни остави.

Пълно е с такива случаи. Веднъж освещавах апартамента на хора, които постоянно “сънуваха покойници”. Такова количество окултни предмети на квадратен метър не бях виждал отдавна: няколко вампирчета, цял куп жаби с парички в устата, подкови и всичко това на фона на намигащи от стените “очи на Фатима”. Пък и собствениците на дома не се бяха причастявали от 15 години.

Така че преди освещаването бях принуден да проведа сериозна “профилактична беседа”, след която вампирчетата полетяха в кошчето за боклук, а обитателите на къщата се изповядаха.

Хората от вида “нещо се е случило” разбират, че има Бог, има духовен свят, но прибягват към тях само като средство за защита от някоя опасност в своя живот. Това са хора с пазарно-стоково отношение към Бога: “Ти, Господи, ни дай това и това, защити ни, спаси ни, а пък ние на Теб… е, свещичка ще Ти запалим”. Нещо от този род.

Пак тук трябва да се споменат и хората, които искат да им се “почисти къщата”. Тази категория хора може да се познае още по първите им думи, било по телефона, било по време на личен разговор: “Ако може да ни се почисти къщата…” Борят се с черна магия, уроки, лоши енергии…

За съжаление, те често са “религиозно всеядни”. В желанието си да “почистят къщата”, могат да се обърнат и към свещеник, и към шаман, и към ходжа, и към кого ли не.

Между другото, точно тези хора се опитват по всички възможни начини да осветят апартамента си няколко пъти. Именно затова аз винаги уточнявам преди освещаването – не е ли бил той вече осветен преди? Пък и не пречи да се огледаш натам-насам – току-виж си видял кръстчета от предишното освещаване.

“Всичко да ни е наред”

Това са много по-жизнерадостни хора. Най-често те са си купили нов апартамент или кола и отиват в храма, искайки отчето да освети новата им придобивка. Да я освети, за да им бъде всичко “наред”: с колата да не стават аварии, къщата да се пука от изобилие и т. н.

С тези хора се общува по-приятно, най-малкото поради това, че те са заредени с добро настроение, за разлика от онези, на които “нещо се е случило”.

В такива случаи освещавам с радост. С радост и предпазливост. Защо с предпазливост? Защото се старая да подчертая в проповедта си, че само по себе си освещаването далеч не е най-важното. Казвам им: “Господ освещава вещи и предмети, но главното, което трябва да осветим, сме самите ние. А човек се освещава с вършене на добро, с живот според заповедите на Евангелието”.

Понякога искат освещаване, за да “ни бъде всичко наред в семейството”. Не отказвам и на такива хора, но в тези случаи съм принуден да вляза в ролята на семеен психолог – казвам им, че семейството е търпение, взаимно уважение. Напомням думите на апостол Павел, които се четат по време на тайнството Брак. Искрено се надявам, че работите при тези хора наистина са се “наредили” след извършването на требата.

“Така трябва”

Има и хора, които много добре разбират, че освещаването на къщата или колата е нещо добро и “така трябва”. Та нали щом сме православни християни, то трябва да освещаваме и себе си, и всичко, което ни заобикаля: било дом, било кола, било апартамент и т. н. Но при това трябва да помним, че освещаването не е универсално решение на всички проблеми, а Божия благословия, и че човек сам трябва да извърви своя път към Бога.

За съжаление, хората, които разбират това, са по-малко от онези от вида “нещо се случи” и “всичко да ни е наред”. Но все пак ги има – обикновено това са въцърковените хора, които участват в тайнствата и разбират за какво става въпрос.

Те разбират думите на св. Йоан Кронщадски, според когото “обредите на освещаването са породени от крайната потребност на самата природа или естество на стихиите и от потребността на самите хора, живеещи във въздушното пространство и имащи непрестанно нужда от водната стихия. Цялата природа, всички стихии непрестанно се оскверняват и рушат от човешките грехове и от тъмните и лукави духове, които живеят във въздуха и пораждат всякакви тлетворни повеи и болести в него. Възниква неотложна потребност от църковно освещаване и церене на тези стихии”.

“Кому да откажа?”

В църковна среда периодично се завързва дискусия на тема: “Трябва ли да освещаваме нещата на хора, които са далеч от Църквата?” Аз смятам, че трябва. Трябва да го правим и да говорим с тях. Щом човекът е дошъл в храма и иска да освети жилището или колата си, дори и по някаква негова си странна причина, то той вече е прекрачил църковния праг, вече е дошъл при нас. Останалото е работа на свещеника, който трябва да поговори с този човек, да му обясни за какво става въпрос, да докосне струните на душата му и да го привлече към църквата.

Още една история от свещеническата ми практика. Веднъж освещавах апартамента на едни много добри хора. Но когато прекрачих прага, видях огромно количество всякаква “езотерика”. Доста си поговорихме тогава. Обясних им какво е православното разбиране за “уроките” и “черната магия”, защо всевъзможните суеверия са несъвместими с православието, и в края на краищата те изхвърлиха всичко това. Именно тогава, по време на тази треба – освещаването на апартамента им – те научиха за пръв път в живота си, че да бъдеш православен означава не да палиш от време на време свещичка в храма, а да живееш християнски, евангелски живот, да служиш с любов на хората около теб. Не знам дали са станали енориаши в някоя църква, но се надявам искрено, че поне нещичко от казаното се е загнездило в сърцата им.

А кога да не освещаваме? Не може да се освещава онова, което вече е било осветено. Не бива да го правим и тогава, когато човекът изразява открито нецърковните си възгледи или директно ти заявява, че неговата цел е да се “зареди с положителна енергия”.

Между другото, много добре го е казал св. Теофан Затворник:

“Цялата благодат, която идва от Бога чрез светия кръст, светите икони, светената вода, мощите, нафората и т.н., включително и от самата пречиста комка с Тялото и Кръвта Христови, има сила само за онези, които са достойни за тази благодат чрез своето покаяние, смирение, любов, служене на хората, дела на милосърдие и други християнски добродетели. Но ако тези неща липсват, благодатта няма да им помогне, тя не действа автоматично и е безполезна за фалшиви и мними християни без християнски дела и добродетели”.

Отговори на Божия призив

Всяка треба, всяка благодат Божия, всяка светиня – всичко това е винаги Божи призив към човека. Призив да отговориш, да направиш онова, което Христос иска от теб. Когато освещавам коли, аз винаги казвам на хората едно и също нещо. Да осветиш колата си означава да проявиш християнския си мироглед чрез нея, да използваш тази кола за добри и евангелски дела. Не просто да окачиш кръстчета и иконки в нея! Не!

Направи нещо добро с тази кола – помогни на закъсалия шофьор, закарай болния, пострадалия, изпадналия в нужда човек до болницата, дома или друго необходимо място, качи в нея хората, които стоят и чакат на пътя. Нали си осветил колата си, получил си благодат от Бога? Сега вече ти сам трябва да направиш нещо и да покажеш, че си достоен за тази благодат. Ти си осветил дома си? Живей християнски в него! Осветил си службата, офиса? Върши дела на човечност и любов чрез твоята фирма! Само така църковният ритуал ще има смисъл за теб и ще послужи на твоето добруване и спасение.

Освещаването: кратка инструкция

Днешните хора много обичат да четат и да пишат инструкции. Изглежда, че така им е най-удобно. Затова реших и аз да напиша една кратка инструкция по този въпрос.

1. Освещаването не е някакво универсално решение на проблемите в твоя живот. Да осветиш някаква вещ означава да я посветиш на Бога, тоест да служиш на Бога чрез тази вещ, да вършиш добри и евангелски дела с нея.

2. Първото, което трябва да осветим, сме самите ние. Всички ние, православните християни, сме призовани към светост. Да живееш според заповедите на Евангелието – това е главната задача на православния християнин, а освещаването на материалните предмети е нещо вторично.

3. И все пак материалните предмети трябва да се освещават. Православният християнин трябва да се стреми към освещаване на жизненото си пространство – разбира се, в границите на разумното.

4. Всяка благословия е Божи призив към човека. Господ ти дава Своята благодат, освещава материалните ти притежания, но очаква и от теб да се освещаваш и да вървиш към Него.

5. Православното освещаване е несъвместимо с каквото и да било езичество. В дома, офиса или колата на православния християнин не бива да има никакви езически символи: нито подкови, нито талисмани, нито зодиакални знаци. Всичко това е несъвместимо с християнството. |

Свещ. Александър Ермолин

Pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов