Без категория

Св. Йоан Дамаскин за зодиака

Св. Йоан Дамаскин за зодиака

„Според елините изгревът, залезът и доближаването на звездите до слънцето и луната ръководят човешките дела, а астрологията се занимава именно с това, но нашето мнение е, че ако по този начин могат да се предвидят валежите и безводието, студът и горещината, влагата и сушата, а също ветровете и пр., това в никакъв случай не важи и за делата ни. Господ ни създаде със свободна воля и ние сме господари на своите действия. И ако всичките ни постъпки са резултат от разположението на звездите, значи вършим всичко по необходимост, ала необходимото не е нито порочно, нито добродетелно; щом пък не притежаваме пороци или добродетели, то и не заслужаваме нито похвала, нито порицание, а Бог се оказва несправедлив, отреждайки на едни блага, а на други – беди. Ала Господ не би ръководил творенията Си, както и не би промишлявал за тях, ако всичко беше подвластно на необходимостта. И разум не би ни бил нужен, че който не решава делата си, няма какво да обмисля, а доколкото разумът ни е даден за размишляване, всичко разумно е дарено със свободна воля.
Подчертаваме отново, че те (звездите) не са причина за събитията – нито за раждането на роденото, нито за смъртта на умрялото, а могат да предскажат най-вече дъждовете и промените в атмосферата. А колкото до твърденията, че могат да бъдат ако не причина, то поне предзнаменование за войни, защото слънцето, луната и звездите по различни начини въздействат върху въздуха и предизвикват всевъзможни връзки, състояния и отношения (между хората), то дори тези състояния са в наша власт и се подчиняват на разума, който ги управлява и променя.
Появяват се и комети – знамения за смъртта на царете, но те не са съществуващи отвека звезди, а се раждат и загиват по Божия заповед подобно на звездата, появила се пред влъхвите в момента на човеколюбивото и спасително за нас Христово въплъщение, която също не се числи сред сътворените в начало. Това ясно се разбира от свидетелствата, че тя се движела ту от изток на запад, ту от север на юг, ту се появявала, ту изчезвала. Нещо съвсем непривично за посоката и природата на звездите.”

Из „Точно изложение на православната вяра”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *