Без категория

РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА И СУЕВЕРИЕ

Голяма част от днешните християни дотолкова са свик­нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, ко­мен­тират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да при­писват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс­мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра­вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно­зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак­тиката показва, че хора с подобно повърхностно ми­сле­не много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
Какво значи „суеверие”
Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а ко­ре­нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без­по­лез­но” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „праз­на, безсмис­лена ра­бота”). Следователно „суеверие” значи „праз­но­­верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, по­не­же сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благо­род­ство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в нау­ка­та, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън­земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро­детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата е естествена способност на човешката душа, на­са­дена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е из­гу­бил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и фило­со­фии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие харак­те­ри­стиките на комплексна система от суеверни вяр­вания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата „всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не­съще­ствуващо: такава вяра умъртвява този, който я при­тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.
За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е въз­мож­но човек да види Бога, както се пее в църковната песен[3]. Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види без­гра­нич­ния Бог[4]. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
Вярата е добродетел: тя показва, че човекът же­лае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
Някои християни считат, че суеверието е нещо безо­бид­но. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през пра­га или през масата, да не пресекат пътя на изли­защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Праз­на работа, „повели от човеци, които се отвръщат от исти­на­та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш­на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо­до­бява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство люде, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение. Такова „бързо и лесно” решение пред­­лага суеверието. Дават например в църква потника на някой човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши. Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат цър­ков­ните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възник­не ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и оти­ват за „ки­приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечи­­теля”, кой­то ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лес­но. Плащат, и го­то­во. После продължават да вършат старите си грехове и пороци. Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и про­блемите им остават. Божественият духовен закон гласи: има ли грях, има и страдание. Не е въз­можно човек да за­оби­ко­ли този закон. Който върши грехове, непременно ще стра­­­да, а заради него може и други да стра­дат. Затова суе­ве­ри­ето никога не разрешава проблемите, а само заблуждава хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечи­те­ли”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна­ние за нещата. Нека ги следваме.

 

Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов)
Из книгата „Суеверия сред днешните християни“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *