Без категория

Изкушения и скърби по Божие допущение

Изкушения и скърби по Божие допущение

„Често пъти изпитанията, които ни постигат, са антибиотик, даван от Бога за болестите на душите ни и те много ни помагат в духовно отношение. Човек понася една мека плесница и заедно с това се размеква и сърцето му. Бог естествено знае в какво състояние се намира всеки от нас, но понеже ние не знаем, допуска да бъдем изпитани, за да познаем себе си, да открием скритите в нас страсти и да нямаме неразумни претенции в деня на Страшния Съд. Защото, дори и да пренебрегнеше страстите ни и да ни вземеше така, както сме си, в рая, и там пак бихме създавали трудности. Затова Бог позволява на дявола да причинява тук изкушения, които да отърсят от нас мръсотията, така че душата ни да се смири и очисти чрез скърбите, след което Той ни дава благодатта Си.
Истинската радост се ражда от горчивината, която човек понася с радост заради Христа, Който понесъл горчивини, за да ни спаси. Християнинът трябва особено да се радва, когато го постига някое изпитание, без сам той да е дал повод за това.
Понякога казваме на Бога: „Боже мой, не зная какво ще сториш, изцяло Ти предавам себе си, за да ме направиш човек“. При което Бог се захваща да ме направи не само човек, но и свръхчовек и затова оставя дяволът да дойде да ме изкушава и мъчи. Сега гледам как действа чрез раковите болести и се смея. Бре тоя дявол! Знаете ли вие с какъв сапун дяволът умива човека, когато Бог му позволи да го изкушава, за да бъде изпитан? С пяната на злобата му. Хубав… сапун има! Както камилата се пени, когато се ядоса, тъй се пени и дяволът в такива случаи. И след това търка човека, не за да се изперат лекетата му и да се очисти, но от злоба. Бог обаче оставя дяволът да търка човека точно колкото да се изперат лекетата му и да се очисти. Ако оставяше да го търка така, както правят при прането на дрехи, би го разкъсал.
– Отче, можем ли да казваме за различните изкушения в
живота ни, че такава е била Божията воля?
– Не, нека не бъркаме Божията воля с изкусителя и с това,което той причинява. Бог оставя дявола свободен да изкушава човека до определена степен, и оставя човека свободен да върши доброто или злото. Бог обаче не е виновен за злото, което човек ще извърши. Иуда, например, е бил Христов ученик.
Можем ли да кажем, че е било Божия воля да стане предател?
Не, но самият Иуда е позволил на дявола да влезе в него. Някой си казал на един свещеник: „Отче, прочети една заупокойна молитва за Иуда“.С това все едно че казал: „Ти, Христе, си несправедлив. По Твоя воля Иуда Те е предал, затова сега му помогни“.
Малобройни са случаите, в които Бог допуска благочестиви хора да претърпят изпитание, за да дойде на себе си някой друг, който има безнравствен живот и да се покае. Такива хора имат двойна награда. Така Бог дава възможност на други, ко¬ито преживяват изпитания, тъй като имат да изкупуват грехове в този живот, вместо неразумно да се оплакват, да се поучат от търпението на онези, които, въпреки че не са сгрешили, страдат, но не роптаят. Да предположим, че един много добър, много благочестив баща се намира у дома си със своето семейство и внезапно става земетресение и къщата пада, затиска цялото семейство и след страшни страдания всички умират. Защо Бог е допуснал това? За да не роптаят другите, които имат вина и биват наказани.
Затова ония, които имат пред очите си големите кръстове на праведниците, никога не се разстройват за своите малки изпитания. Виждат, че макар да са съгрешили в живота си, страдат по-малко от праведниците, затова като добрият разбойник си казват (виж Лук. 23:29 и надолу): „Тия нищо не са направили и страдат толкова, а какво ли трябва да изстрадаме ние?“ За съжаление обаче някои приличат на разбойника, разпнат от лявата страна на Христа, и казват „Вървяха с кръста в ръка и пак не им се размина!“
Има и случаи, които са много редки, в които Бог от любов допуска големи изпитания да постигнат някои избрани подвижници, за да ги увенчае. Това са подражателите на Христа. Виждаме при света Синклитикия, тъй като помагала на много души с наставленията си, дяволът се опитал да й попречи в това й дело. За три години и половина останала без глас от болестта си.
В други случаи някой действителен Христов подражател
проси от Бога да прости прегрешенията на събратята му, да ги избави от Своя справедлив гняв и да бъде наказан той вместо тях, въпреки че сам той не е виновен. Такъв човек е в много близко сродство с Бога и Бог силно се трогва от тази голяма и благородна любов на Своето чедо. Освен че изпълнява желанието му и дарява прошка на чуждите прегрешения, позволява му да приеме и мъченическа смърт според настоятелната му молба. Едновременно с това обаче му приготвя и най-хубавия царски палат в рая, с още по-голяма слава, понеже много хора са го онеправдали, тъй като са го осъждали според това, което са виждали, мислейки си, че Бог го наказва за собствените му грехове.“

Св. Паисий Светогорец

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *