Без категория

Грехът като болест и Църквата като лечебница

Грехът като болест и Църквата като лечебница

Тъй като са се познавали толкова добре и затова са имали дълбоко познание за човешката природа, нашите свети Отци и Майки говорят за грях като за болест. Ние не сме виновни, но сме болни и трябва да търсим лек, ако искаме да се радваме на живота, на нашите взаимоотношения, дарове и естествено  на добро здравословно състояние.

Като начин на живот, Църквата е в света, за да действа като лечебница. Задачата на духовенството при осъществяването на работата на Църквата е да се отнася към хората, които идват при тях, със средствата с които Църквата разполага:

истинската вяра, постът, молитвата и тайнствата. Това е тяхната основна мисия; останалото произтича от това.

Тъй като членовете на Църквата са израснали в общество, което в известен смисъл е ориентирано към човека, не е изненадващо, че повечето от нейните членове страдат от депресия, униние, безпокойство и неврози. Трагичното е, когато служителите на Църквата и другите хора в нея действат по един и същи начин, опитвайки се да регулират външното поведение, като отхвърлят всички познания за вътрешния свят. Ако случаят е такъв, каква надежда имаме?

Както във всяка епоха, посланието на Църквата днес е на оптимизъм, надежда и радост. Защото смъртта, в различните си проявления, е победена от Христос, новият Адам. Това означава, че грехът – в каквато и форма да е – вече не е неизлечима болест. Които и да сме, колкото и да живеем, не сме вече сами. Ако наистина живеем, всичко, от което се нуждаем, е желанието да бъдем изцелени.

Може би гореказаното просто звучи като хубаво звучащи думи, произтичащи от богословието, но онези, които са преживели това, за което  говоря или правят това сега, ще ви кажат, че думите отразяват прекрасна реалност, която ни дава това, което всички искаме в нашите най-съкровени дълбочини: свобода и радост.

Нека не оставаме вкоренени в негативността на нашата същност и света около нас.

Нека не позволим животът ни да стане нещастен, защото виждаме само нашите слабости и грехове.

Във всеки случай, колко важна е нашата същност? Единственият, който има значение е Христос, чиято любов го е принудила да стане „един от нас“, да слезе в Ада, като нас, и да победи най-големия ни враг – смъртта. Ето защо Неговото учение се нарича Евангелие, блага вест и защото Неговото присъствие бележи появата на Божието царство, което се характеризира с радост, щастие и мир. Колко жалко, ако продължим да се занимаваме със смъртта.

 

Автор: свещеник Андрей Агатоклеос

Източник: www.pravmir.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *